ИК УНИСКОРП представя "Името ми да пребъда в светлина" от Мехмед Джорал. Героят е военен инженер, построил всевъзможни укрепления, пътища, мостове, акведукти. Половин век е главен султански архитект, назначен от Сюлейман Великолепни. Навред се разнася славата му на един от най-значимите османски архитекти. Неговите строежи са сред шедьоврите на ислямската архитектура. Наред с великолепието на Сюлеймание в Истанбул, Селим джамия в Одрин, изисканата Михримах джамия е и джамията Баня Башъ в центъра на София. Смята се, че Синан е българин, син на християни, взет за еничар. Съдбата на великия архитект се преплита с живота на единствената дъщеря на Сюлейман Великолепни и Хюрем – Михримах. Любовта кара Михримах да рисува върху вода, а Синан да издига неповторими постройки. Името на Михримах означава Слънце и Луна. За Синан „Когато моето Слънце залязва, изгрява моята Луна...". Заветните му слова са: „Името ми да пребъде в Светлина."
Неговите градежи са парченца от Рая. Той е пътеводителят на всички майстори, пред него коленичат планини и пустини.
Мехмед Джорал е роден в Измир през 1947 г. Завършил е магистратура по икономика в университета в Амстердам, както и докторантура по международно право в Хага. През 1999 г. е удостоен с първа награда „Балканика" в конкурса „Литература на балканските народи". Книгите му са преведени на английски, френски, италиански, гръцки.
Откъс от романа
Жените щъкаха припряно в спалнята с изглед към малкото
задно дворче на каменната къща. Върху широкото легло ро-
дилката се превиваше от болка и така силно изпускаше всеки
дъх, че разпиляваше прошарените коси на акушерката, чии-
то ръце държаха главичката на бебето в корема є. Селската
акушерка Мария беше доста силна. Било мъж или жена, тряб-
ваше да си куражлия, за да работиш в дивите ширини на Сред-
ния Анадол. И земята бе толкова корава, че забиеш ли зъби-
те на ралото в нея, трудно излизаха оттам. Нямаш ли си вол,
ще си теглиш сам плуга, заровен в пръстта.
Хората в селото живееха задружно. Всички ставаха по
тъмно и до тъмно работеха. Вдовиците и момичетата без бащи
бяха покровителствани и им се помагаше с част от общия
поминък, за да не мизерстват. Мария беше загубила семей-
ството си още като дете, а брат є, по-голям от нея с три годи-
ни, още дванайсетгодишен беше взет от имперските войни-
ци, дошли от Истанбул. Така и не се намери някой, за когото
да се омъжи. По цял ден шеташе на една малка пуста нива, а
като се наложеше, бягаше да изражда бременните жени.
На зидаря Христодулос щеше да му се роди първа рожба.
От първия ден на деветия месец Христо бе поискал разреше-
ние от селския свещеник Мария да остане в дома им, за да
бъде близо до Анна. Когато му останеше време от работа,
бъдещият баща прекопаваше нивата на Мария. Най-сетне
настъпи щастливият ден. Болките на Анна даваха знак, че
детето всеки момент ще се появи на белия свят. Акушерката
беше изправила роднините на Христо, както и съпругите на
съседите му, на бойна нога и беше приготвила всичко необ-
ходимо за раждането.
Пролетта в Кайсери не беше никак мека. Но прокрадва-
щият се топъл дъх, предвещаващ пролетното пробуждане на
природата, погали снежното одеяло, покрило земята надлъж
и нашир. Безброй малки поточета се стичаха от планинските
баири право към полето. Хората сякаш се надвикваха, за да
надприказват клокоченето им. Гласовете им стихваха едва
когато дойдеше лятото.
Вече пет часа Мария израждаше съпругата на зидаря Хри-
сто. Бебето щеше да се роди трудно. На няколко пъти насъ-
бралите се изтръпваха: "Хайде! Сега!", но то въпреки тех-
ните възгласи не бързаше да идва на бял свят и се съпротив-
ляваше на усилията на акушерката. Обичайните януарски
мъгли се бяха промъкнали в стаята и в нея сякаш се стелеше
тънка пелена. Ръцете на Мария бяха до китките в утробата
на Анна, сграбчили главата на бебето, стараейки се този път
да не я изтърват. Виковете на бъдещата майка отекваха в
каменните стени. Мария се примоли на жените в стаята да
отворят прозорците. Лицето є бе толкова близо до утробата
на родилката, че дъх не є достигаше. Една от жените я послу-
ша. Разтвори и двете крила на дървените кепенци. В този
миг хладният въздух на Еркилет се промъкна между младите
асми на лозята в Талас и изпълни дома на зидаря Христо,
който очакваше блага вест. Полъхът върху изпотеното лице
на акушерката вдъхна нови сили в умореното є тяло. Бебето
също се уталожи и лека-полека се предаде в ръцете є, за да
види първите лъчи светлина в живота си. След като и краче-
тата му излязоха, то се озова в скута на акушерката. Невръ-
стният юнак огласи появата си на бял свят след толкова мно-
го усилия и като замлъкна, Мария се загледа в него. В стаята
цареше тишина. Останала без сили след продължителното
раждане, майката изведнъж изпадна в паника и заплака. Аку-
шерката я погледна с безизразно лице. Младата майка едва
промълви през навлажнените си от сълзи устни:
– Нещо не му е наред ли?
Мария хвана бебето за краката, увиси го надолу с главата
и го потупа отзад. Щом плачът му прокънтя в стаята, влезе и
баща му, чакал часове наред пред вратата. Мария се обърна
към двамата родители и с топла усмивка на лицето каза:
– Всичко му е наред. Имате прекрасен син!
Докато всички вдигаха врява от радост, зидарят Христо
извади от джоба си тефтер с кожени корици и записа:
"Днес, 15 април 1489 година сл. Хр., преди пладне се роди
синът ми. Кръщавам го Йосиф на името на светеца, покро-
вител на дърводелци и занаятчии. Нека служи на Бог и живее
дълги години".
