С „Моя страна, моя България" на български език Пласидо Доминго сложи финалната точка на великолепния концерт в зала Арена Армеец. Великият тенор изпълни хита на Емил Димитров на удивително добър български език, заедно с двете сопрани, които му партнираха в концерта : Виржиния Тола и Микаела Оесте. Емоционалните думи на Доминго: „Моя прекрасна страна, ще се върна", изправиха публиката на крака.
Доминго бе обещал, че ще има изненади и наистина удържа обещанието си. Бисовете, с които зарадва публиката, бяха повече от щедри. Когато всички смятаха, че певецът се е уморил от дългото пеене и напрежението, той подхвана „Гранада", изпълнявайки я с огромен заряд и настроение. Заедно с двете дами, Доминго припомни един от световните италиански хитове „Нон ти скордар ди ме". Истински фурор предизвика друг хит – „Бесаме мучо", също запазен за бисовете.
Програмата на концерта бе умело балансирана, за да задоволи вкусовете както на заклетите оперомани, така и на най-широк кръг слушатели. Доминго баритон – това бе откритието за опероманите, които имаха редкия шанс да чуят наживо как Доминго пее Риголето, граф ди Луна и Жерар. За масовия слушател пък бяха фрагментите от „Веселата вдовица" на Лехар, мюзикълите и дори арията на Силва от „Царицата на чардаша"!.
Софийската филхармония под палката на Жорди Бернасер се оказа достоен партньор на великия Доминго. Абсолютно неуютната за класически концерти зала Арена Армеец изглеждаше далеч по-приветлива на финала на галата, благодарение на присъствието на големите музиканти – Доминго и двете млади певици, които без съмнение ще имат световна кариера. Липсваха само два екрана, на които зрителите да наблюдават в близък план онова, което се случва на подиума. Така и онези онеправдани зрители от противоположния край на залата, щяха да имат възможността да видят лицето на Доминго, когато пее „Моя страна, моя България". За жалост мнозина от присъстващите, платили по над 100 лв за билет, седяха в черна дупка – става дума за самата арена на залата – откъдето бе невъзможно дори да съзреш сцената, ако не се изправиш прав. Вместо еднакви столове, там можеха да бъдат подредени амфитеатрално пейки, за да се осигури нормална видимост за всички. Пропуск или нежелание на организаторите да вложат малко средства заради удобството и удоволствието на публиката?!
Дано Доминго наистина се върне – в НДК, в операта, или може би на Античния театър в Пловдив.