Тази седмица ще има възможност да видите три документални филма на българския режисьор Николай Волев, които ще представи самият автор.

Това ще се случи на 29 януари от 18.00 часа в Дома на киното. Николай Волев е един от българските режисьори с най-изострено чувство за социална справедливост. Разпознаваемо е както в документалните, така и в игралните му филми. „Дом №8" и „Да обичаш на инат" предизвикват социалистическото общество в представите му за себе си.

„Дом № 8"

1987 г., 54 мин.

Децата с умствена изостаналост от „Дом № 8" в Горна баня репетират музикално-гимнастическа програма по случай 1 юни – международния ден на детето. Мотото на празника е „Мир на земята". По време на безкрайните тренировки става очевидно противоречието между нелепата представа на възпитателите за мир и щастие и всекидневието в социалния дом. На финала едно децата навършва пълнолетие и според правилата трябва да бъде преместено в нов дом – „Дом № 6". Филмът получава Голямата награда на журито, награда на ФИППРЕССИ и награда на Министерство на културата на Северен Рейн-Вестфалия на международния фестивал в Оберхаузен, награда на журито от фестивала Клермон-Феран, както и наградата на публиката от Фестивала на документалното кино в Марсилия през 1989 г.

„Зимна приказка"

1999 г., 32 мин.

Вечната тема за любовта съвсем не е чужда на неколцината престарели жители на затънтено в планината селце. В зимните им приказки по особен начин се преплитат отдавна забравени морални норми, наивни любовни стихове, донжуански самохвалства и задълбочени трактати за сексуалните навици на домашните животни. Над всичко това се носи една мелодия на устна хармоника, която влиза в душата без да пита.

„Вечният любовник"
1999 г., 38 мин.

Бай Стефчо е 82-годишен. Обитава мизерна панелка в краен квартал. Като всеки български пенсионер се прехранва с кисело мляко и хляб. Всяка сутрин педантично се масажира от главата до петите. Боядисва си косата и мустачките с "Арома" № 3. Пее в погребалния хор на централните софийски гробища. Свири на китара. Изпълнява виртуозно италиански канцонети. Имитира безпогрешно всякакви животни. Не пропуска нито един нов филм - досега е гледал над 32 000 заглавия. Колекционира афиши, значки, бръснарски ножчета, сапуни, репродукции на велики художници, илюстровани картички, списания, пощенски марки, рисунки на цветя и птици, календари, снимки на киноартисти и певци. Най-богатата му сбирка обаче се състои от неговите безбройни любовни истории.

Николай Волев е роден през 1946 г. в София. Учи архитектура. Завършва Лондонското филмово училище през 1972 г. в класа на Майк Лий. От 1972 до 1976 г. работи като сценарист и режисьор на документални филми в Българската национална телевизия. От 1978 до 1991 г. е пише сценарии и режисира игрални и документални филми в Бояна Филм.

Допълнителна Филмография

Документалните филми:

1977 „Цимент"

1984 „Грънци" „Сребърен дракон" на фестивала в Краков и „Златен Ритон" за най-добър български документален филм в Пловдив.

1994 „Вестникарската война"

1999 „За смъртното наказание"

1999 „Бърза помощ"

1999 „Зимна приказка"

1999 „Кремиковци - снимка за спомен"

1999 „Вечният любовник"

Игрални:

1980 „Двойникът"

1983 „Господин за един ден"

1986 „Да обичаш на инат" - Специалната награда на журито и наградата „Дон Кихот" на фестивала Карлови Вари, най-добър български филм за 1985 г.

1989 „Маргарит и Маргарита" селектиран е във фестивалите Монреал, Лондон, Единбург, Лос Анжелис и Истанбул, фестивал в Кан в рамките на „Петнайсетдневната на режисьорите".

1994 „Козият рог" награда „Златна роза" във Варна, участие във фестивалите във Венеция, Единбург, Мюнхен, Гьотеборг, Белград, Солун, Сан Хосе, Копенхаген.

2001 „Огледалото на дявола" – сериал