„Медея” на Диана Добрева възкръсна на сцената на „Сълза и смях” след 3-годишно отсъствие. Нашумялото заглавие бе сред хитовите спектакли на „Сфумато“. В момента Диана репетира „Казанова” с Владимир Карамазов и продължава да играе в „медея“. Омъжена е и има син Константин на 13 години. Диана е родена през 1971 г. в семейството на актьорите Стойно Добрев и Елизабет Карагеориева. Завършва френска филология в Софийския университет и история на изкуствата в Сорбоната в Париж. После решава да стане актриса и кандидатства в частния театрален колеж „Любен Гройс”. Завършва при проф. Елена Баева. Следва кастинг за постановката „Черното руно” в „Сфумато”, където я приемат веднага. След актьорската й кариера в „Сфумато” Диана се пробва като режисьор и поставя „Медея”. Киното й донася голямо признание. За ролята си на Лукреция от филма „Маймуни през зимата” на режисьорката Милена Андонова Диана Добрева получава Годишната награда на Националния филмов център за най-добра актриса през 2006 г. и „Златна роза” на кинофестивала във Варна. Играе в „Пазачът на мъртвите” на режисьора Илиян Симеонов и във филма на американката Нора Хопе „Краят на морето”, където си партнира с Мики Манойлович. - Диана, нов прочит или просто завръщане за „Медея“ от „Сфумато” е премиерният ти спектакъл на сцената на „Сълзата” ? - Нов живот и нова публика. Сцената в „Сълзата” е по-голяма и интимността, която имаше „Медея” в „Сфумато” сега преминава в нещо по-мащабно. Самата аз съм се променила много през този период и ми е интересно как се възприема образът на Медея в днешния ден. На премиерата имаше много ученици. Това ме притесни в началото, но през цялото време публиката остана безмълвна, а на финала дълго аплодираше. Убедих се, че не бива да гледаме на това поколение като на комерсиално, което гледа само телевизия и играе на компютрите. - Съвременно ли звучи според теб митът за Медея ? - Мисля, че митовете винаги звучат съвременно, защото те са вечни. Какво е Медея - една жена, която убива децата си. Нима това не случва и в наши дни? За мене въобще големите теми на живота, с които изкуството трябва де се занимава, са вечните теми. Човек е същество, което е раздвоено между земята и небето, между рая и ада... Затова темите за крайните жестове са вечни, те се повтарят непрекъснато. През миналите векове и за в бъдеще. - Започна репетиции на „Казанова” отново в „Сълзата”. Защо избра Владимир Карамазов за главната роля? - Репетициите са съвсем-съвсем в началото. А защо избрах „Казанова” ? След „Медея” направих представлението „Макбет” в Смолянския театър. Това е също силно трагична история. Затова почувствах нужда от глътка въздух, да се успокоя малко в лоното на любовта. И да погледна в светлото. Защото от прекалено вглеждане в тъмното започнах да ослепявам. Искам да вляза в радостта от живота, в сетивността на любовното чувство. Затова ми е нужен Казанова. А Владо Карамазов го харесвам като театрален актьор, в него има още много енергия и качества, които се надявам да се разгърнат в Казанова. Просто той е роден за тази роля.... - Оприличават те на модел на Модилияни. Имаш и визия и талант за екран. Какво още е нужно на една театрална актриса, за да пробие в киното ? - Времето е най-важната разлика между киното и театъра. Актьорът в театъра има много повече време да гради един образ. Киноактьорът няма време. В киното си длъжен много бързо да настройваш сетивата си и цялата си емоционална система. Киноактьорът трябва да умее много бързо да настрои струните на цигулката и да ги акордира. В театъра много говори езикът на тялото, докато в киното е много важно лицето. Всичко трябва да се концентрира в очите. И както казваше Ицко Финци, в киното всичко много се е смалило. Големият салон е станал малък, колкото една стая, и зрителите са много-много близко. - Ти си една от най-сниманите и награждавани актриси напоследък. Би ли заменила театъра с киното ? - Знам, но моята голяма любов е театърът! Още повече че правя напоследък собствени спектакли и създавам свои собствени светове. В момента голямата ми страст е театърът. Киното ме научи на търпение. Киното ме научи да чакам, а това ми е полезно за театъра. От театъра дадох на киното издръжливостта на характера, като войник в професията. - Защо реши да се занимаваш и с режисура? - Ами аз го правех още в колежа „Любен Гройс”. И когато правех моите опити с „Медея” и „Макбет” Росица Ненчева, Бог да я прости, ми казваше: „Ти, момиче, трябва да се занимаваш с режисура!”. Росица Ненчева по-късно беше драматург в Театъра на Армията. Окуражаваше ме и проф. Елена Баева. А вече в „Сфумато” започнах да се уча да мисля не само за моята актьорска игра, а за спектакъла като цяло. - Кои са ти любимите актьори, с които би си партнирала при възможност? Бих си партнирала с Антъни Хопкинс, Джеръми Айрън и Стефан Данаилов. - А режисьори ? - Бих работила с Вим Вендерс, Ларс фон Триер и с Милена Андонова отново. - Какво е творческото ти кредо ? - Много е важно да си смел, честен и до лудост всеотдаен. Интервюто взе Лилия Динова