За книгите си проф. Недю Недев твърди, че са изградени върху уникален автентичен материал, което е колкото полемично, толкова и възбуждащо читателския интерес. Сега авторът предлага най-новата си книга „Българското масонство (1807 - 2007)”. Тя е първото по рода си мащабно изследване по темата в нашата страна. Интересната тема, провокациите на автора и публикуваната в книгата информация, която доскоро е била умишлено крита, обещават да превърнат „Българското масонство (1807 - 2007)” в бестселър. На въпрос, какво го е провокирало да пише за масонството, проф. Недю Недев отговаря, че основният му подтик е бил откриването на тайния архив на масоните, крит повече от половин столетие. На базата на архива и на личните си срещи с американските масони във Вашингтон авторът създава книгата си. В американската столица проф. Недев работи три месеца през 2006 г. и половин година през 2007 г. Тогава се среща с много американски свободни „зидари“, а контактите му с тях се оказват изключително полезни. Наричат масоните „световните кукловоди”. С вековни традиции и велики имена в своите анали масонското братство може би наистина има правото да се счита за двигател на прогреса. Но какво е българското участие в това световно общество и каква е ролята му в духовния и обществения живот на страната? За мястото на българското масонство в духовния и обществения живот са изказани различни виждания и мнения. По темата е писано много, но масонската общност продължава да бъде забулена в тайнственост, а въпросите, които представляват интерес за обществото, често остават без адекватни отговори. „Какво е отношението на Великата ложа на България към политическите събития?”, „Кои са хората, част от тази Велика ложа?”, „По какъв начин масоните са оказвали или оказват някакво влияние върху живота на останалите?”, „Какви професии са имали и какви длъжности са заемали?”, „Кои са техните имена?” Професор д-р Недю Недев дава изчерпателни отговори на тези въпроси, като ни запознава с историята, философията и ритуалите на свободните „зидари“. Целта на книгата е да изследва масонския фактор в националната ни история като своеобразна енциклопедия на масонството в България от Възраждането до наши дни. Авторът търси корените на масонството в богомилското движение, за да покаже, че идеите му не са чужди на българския дух, а принципите му са общочовешки. Освен че изброява имената на мнозина известни българи масони и обективните заслуги на братството в хода на българската история, авторът не спестява и редица неудобни въпроси: Какво е участието на масоните в превратите от 19 май и 9 юни? Масони ли са контролирали правителството на Отечествения фронт след 1944 година? Едни от най-емблематичните личности, за които пише авторът, са Георги Сава Раковски, Тодор Александров, академик Михаил Арнаудов. Масони са били и ред видни политици и общественици като Атанас Буров, Константин Величков, Георги Данаилов, Кимон Георгиев, началникът на отдел „А” на Държавна сигурност Никола Гешев и др. Александър Т. Балан, който също е бил масон, е казал: „Свободните зидари не са партия, но простират своята работа в средата на всяка партия, както и повсъде вън от нея.”