Съвместната инициатива на Българския културен институт в Москва и Държавния духов оркестър на Русия, с подкрепата на Българското посолство в РФ, се превърна в значимо музикално събитие - достойно отдадена почит към оперния артист, педагог и дарител, който бе включен като личност в Календара на ЮНЕСКО през 2014 година.
Москва неслучайно е домакин на първата международна изява, посветена на 100-годишнината от рождението на Борис Христов. Големият оперен певец е дълбоко свързан с руската култура.
Гала-концертът „Гласовете на България“, представен от Музея „Борис Христов“, бе пътешествие сред репертоара на великия артист по световните оперни сцени и постави акцент върху пристрастията му към руския и западноевропейския репертоар.
Солистите-лауреати на международни награди: тримата баси Пламен Бейков (един от последните ученици на Борис Христов), Ивайло Джуров, Александър Носиков и мецосопраното Мария Жекова представиха стилна програма, в която всеотдайно вградиха своя вокален и актьорски талант в пресътворяването образи от оперната сцена и в представянето на вокалната миниатюра като микрокосмос от колорит и емоция.
„Респектирани сме от новата генерация български оперни артисти и се надяваме този концерт да бъде старт за нови съвместни изяви.” - заяви главният художествен ръководител на оркестъра проф. Владимир Чугреев.
„Гласовете на България и българската певческа школа са известни, затова с желание подготвяхме този концерт. Но уменията на вашите солисти надминаха очакванията ни. - споделя диригентът на Държавния духов оркестър на Русия заслужилия артист Виктор Луценко.- В много кратък срок, по време на репетициите постигнахме единност в диханието, в интерпретацията, в изграждането на цялостната драматургия на концерта.”
С недвусмислените си реакции, от своя страна и руската публика заяви своето желание за следващи срещи с българските солисти. Отзивчива, чувствителна, настоятелна, стимулираща, аудиторията на „Светлановсий зал” бе не само покорена от българския певчески талант, но и самата тя се превърна във възторжен съучастник в повишаването на градуса - така че всеки номер на програмата да има своята самостойност на кулминация в единението между артистично послание и слушателски отзвук.
Международният дом на музиката в Москва е прецизен в селекцията на концертиращите артисти. Затова и стъпването на български певци на тази сцена само по себе си е признание, кредит на доверие, което Пламен Бейков, Ивайло Джуров, Александър Носиков и Мария Жекова достойно оправдаха с блестящото си представяне.
Гала-концертът „Гласовете на България“ е уникален и с още две свои особености. Първата е, че творбите на Глинка, Гуно, Рахманинов, Моцарт, Бизе, Чайковски, Мусоргски, Верди, Маскани, Сен-Санс, Римски-Корсаков и Хреников прозвучаха със специално направена оркестрация за духов оркестър - подход, който е над самоцелната атрактивност и имитирането на традиционния симфоничен оркестър, а е по-скоро търсене на сродството и единството между духовия инструмент и човешкия глас.
Втората особеност на този гала-концерт е мястото: Международният дом на музиката, чийто президент е Владимир Спиваков. Домът е като огледало на личността на самия Спиваков, личност, която съчетава „оптимизма на интелекта” и прагматизма на действения организатор. Без неговото специално „Да” никой артист не би могъл да попадне на сцената на „Светлановский зал“.
Открит през 2002 година този модерен комплекс от стъкло и метал е гостоприемен с диалогичната си архитектура - погледът отвътре навън обгръща интензивността на мегаполиса; взирането отвън навътре предизвиква да потърсиш уюта на общуването с изкуството. Такава е и концепцията на Спиваков в изграждането на програмите на Дома на музиката. Тук е място за среща с майсторите, с младите таланти, с детската аудитория, традициите се срещат с експеримента. В дома на чийто купол е поставен 6-тонов виолинов ключ - ембема, дело на прочутия сулптор Зураб Церетели, се провеждат фестивали като „Моцартиана”, форуми, посветени на Брамс, Бах, Менделсон, Рахманинов, Рождественският фестивал на духовната музика, Фестивалът на камерната музика, чийто хедлайнер е ансамбъл Московски солисти с Юрий Башмет, фестивалът „Орган плюс” и „Триумф на Джаза”. Тук са се изявявали колоси като Лучано Павароти, Монсерат Кабайе, Пласидо Доминго, Кири Те Канава, Рене Флеминг. И всеки от тях сигурно се е чувствал окрилен от невероятната акустика, постигната в съгласие с композиционната цялост на декоративните решения.
В рамките на честването е и лекцията-презентация на Елена Драгостинова, директор на Музей „Борис Христов” под наслов „Борис Христов и златото на руската класика”. Пред публиката в Музей „Шаляпин” чрез слово и видеоматериали се поставя акцент върху реформаторската роля на Борис Христов в утвърждаването на руския език като език на музиката на световните оперни сцени.
Феодор Шаляпин е негов идол, чието изкуство оказва голямо въздействие върху формирането на музикалните му интереси и стил, а голяма част от триумфите на Борис Христов по световните сцени са тъкмо с роли в творби от руската класика: в ролята на Борис Годунов от операта на Мусоргски се е представял 300 пъти, към дългия низ от роли се добавят и изповедалните изпълнения на руски църковни песнопения, на Литургия Доместика от Александър Гречанинов, на вокалните шедьоври на Модест Мусоргски.
Известно е че през 1958 година, опирайки се на своя авторитет и слава българският оперен артист налага в „Ковънт Гардън”, за първи път, операта „Борис Годунов” от Мусоргски да бъде изпълнена от всички участници в оригинал - на руски език. Това е събитие, което по време на „Студената война” събира в една ложа тогавашния премиер-министър на Великобритания Макмилан и посланика на СССР Яков Малик. Събитието е безрезервно адмирирано от английската кралица Елизабет II.
От този спектакъл нататък Борис Христов утвърждава руския език като език на музиката, изпълнява руския репертоар на руски език навсякъде, където гастролира: в Сан Франциско, Нови Орлеан, Чикаго, Буенос Айрес...
