Новият сезон на хитовия сериал на Би ти ви „Революция Z” стартира през януари. В трейлъра видяхме познатите и обичани млади актьори, както и колоритния полоковник, бащата на Филип – Валентин Бурски. Актьорът е сред най-характерните и нетрадиционни образи в бг сериалите. Снимал се е в „Забранена любов”, „Под прикритие”, „Столичани в повече. Завършил е НАТФИЗ – специалност куклен театър, при Димитър Стоянов. Дебютът му в киното е в „Маргарит и Маргарита” на Николай Волев. Участва е в десетки български и чужди продукции. Владее немски, затова редовно го търсят да играе немец, или фашист. На два пъти емигрира от България, но се връща, заради приятелите. През лятото дели времето си между Свети Влас, където държи бар „Гларус” на плажа, и родния си град София, където периодично го привикват на снимки. Никога не е бил на щат в театъра, което въобще не го натъжава. Смята, че фамилното име Бурски има полски произход, но не знае да има поляци в рода му.
- Г-н Бурски, как попаднахте в „Революция Z”?
- С кастинг. Това е най-трудната ми роля, поне в началото на снимките. Абсолютно непонятен за мен образ – военен, полковник, толкова далечно от мен. Вярно, бил съм в казармата, но днешните военни нямат нищо общо с някогашните. Не искаха от мен накаква характерост , не искаха да съм комичен, а ситуациите са комични! Затова беше трудно да напипам за какво става дума. После обаче, нещата се изясниха, с помощта на колегите, разбира се. Усещането в „Революция Z” е невероятно, особено контактът с младите хора! Млади хора, които с удоволствие бих нарекъл колеги от цялото си сърце. Имат много сериозно отношение към работата, дават всичко от себе си. А Филип е голямата ми слабост, приемам го като син. Ролята му е много отговорна – това не е филм с десет или двайсет сцени, а една продължителна история, в която Филип постоянно присъства. Ежедневно трябва да работи над ролята, защото Филип повечето време от деня прекарва като Филип, по-малко – като себе си. За него това е роля ръкавица!
- Духът на снимачната площадка?
- Удивително добър. Няма напрежение, няма скандали. Ако има някакви малки проблеми, те се отстраняват в крачка. В други продукции, като се закъснее с времето, става страшно, поражда се едно напрежение между актьорите и режисьора. А в „Революцията се работи в една приятелска и адски разтоварена атмосфера. .
- Репликата „Математиката развива ума, литературата го скапва” стана повече от култова. Вие как я възприемате?
- Естествено, че не е вярна! Но сценаристите са я сложили точно на място. Със сценаристите сме стари познайници, и още от „Забранена любов”. Консултирам се винаги с тях, за всеки епизод. Така нещата се получават по-добре.
- Вашите учители имат ли нещо общо с „Революция Z„?
- Най-често си спомням за моя учител в НАТФИЗ Димитър Стоянов, Бог да го прости. Ни веднъж не повиши тон, не нагруби някого, а ни направи актьори. До ден днешен си спомням неговите лекции и в моменти те ми помагат. Бяхме страхотен клас. Много кадърни актьори излязоха от нашите редици – Георги Гатев, Цанко Тасев, Даниела Васева, Светлана Смоленова. Много от тях работят сега в дублажа, защото системата стана толкова неприятна, че хората забравиха че са актьори и се отчаяха. Престанаха да се борят за роли. . Аз самият не играя непрекъснато, занимавам се с ресторанти, с какво ли не, само и само нещо да се работи. Гордея се че съм станал забележим и разпознаваем с малките роли, сам си воювам в професията, отстоявам си моето аз. Мога да се похваля, че имам може би най-много убийства в киното сред колегите актьори.
- Кой, кога и как ви убива в киното?
- Стефан Данаилов ме убива в „Дело по съвест”. В „Забранена любов ме убиха грозно, показно. И в „Под прикритие” ме убиха, а един приятел, дето си го бия на табла, все ми заявява: „Отивам си вкъщи, пускам си серията от „Под прикритие”, в която те убиха!”. Това го успокоява.
- Вашият герой, бандитът Пецата, в “Забранена любов” спечели симпатиите на зрителите и ви направи разпознаваем. С какви чувства си спомняте за тази продукция?
- С най-добри. „Забранена любов” е голямата ми любов, за която ми е мъчно, че свърши така принудително и изкуствено. Същият формат със заглавие ” „Забранена любов” върви в Германия 15-та или 16-та година с голям - успех. Мисля, че в продукцията имаше много хляб, чудесни актьори израснаха в нея. С мнозина от тях сме близки приятели, например Ивелин Найденов, който играеше Стойо Маймуната. Имаше, разбира се, и грешки. В тази продукция някои от младите изпълнители така си бяха повярвали, че не беше възможно да се разговаря с тях. Звездоманията ги тръшна.
- А вие ненавиждате звездоманията?
- Тя пречи. Сега са на мода актьорските школи. Поработили месец два в школа и вече се мислят за актьори. Ама тия школи, дори и утвърдените, са си СПТУ-та. Просто защото актьорството не може да се научи за една година. Бях кастинг режисьор на „Шменти капели” на Влади Въргала, с което много се гордея, и ги видях очи в очи всичките, които дойдоха да претендират за роля, без да са учили достатъчно . Разбирам, че комерсиалното днес е водещо, че всеки гледа да вземе пари, но в актьорството това не върви.
- Пецата ли е първият престъпник, в който се превъплътихте на екрана?
- Не, не е първият. Далеч преди него е „Дело по съвест”, който мина и по БНТ. Режисьорът Луиджи Перели ме покани да играя убиец, което случи във втория и третия сезон, тоест играх различни убийци. Когато отидохме в Триест да снимаме, по улиците ми викаха „Асасино, асасино”, тоест убиец, убиец. С италианците се работи много професионално, направо удоволствие. Както и с руснаците, и с американците!
- Какво работихте с руснаците?
- Филма за Ванга на режисьора Сергей Борчаков. Невероятен екип! Играя немския офицер, преводач на Хитлер. Мисля, че в живота на Ванга Хитлер не присъства, така че ми е непонятно как и защо го свързват с пророчицата. Сигурно е художествена измислица на руснаците.
- А американците с какво се отличават в киното?
- Моят опит е с Долф Лундгрен по време на снимките на „Механикът”, неговият режисьорски дебют, реализиран в България. Трябваше да играя един притеснен наркодилър. Стана ми още по-притеснено, защото двадесет минути преди снимките ми дадоха нов текст, който трябваше да науча, а аз не владея добре английски. И както винаги започваш да мислиш за текста, вместо да се вживяваш в ролята. Опитах се да разбера кой е виновен да ми променят текста,  ама не ми казаха. Работих с чужди актьори в „Деца от восък” на режисьора Иван Ничев, бях в обкръжението на Арманд Асанте. И беше истинско удоволствие на бъдеш на снимачната площадка с такъв човек.
- Вие сте свободна, волна душа. Не влизате в никакви калъпи?
- Мисля, че актьорът трябва да бъде уважаван. По финансови причини не приех да участвам в „Седем часа разлика. Актьорът не бива да прави компромис, но мнозина го правят защото трябва да се яде. Е, аз си вадя хляба и по друг начин, не съм обвързан с нищо и не ми пука от нищо. Затова мога да си позволя да откажа роля. Но лесно никога не ми е било. Бил съм на два пъти емигрант – в Канада и в Германия.. Първия път заминах още по комунистическо време, а като се върнах, беше просто безвремие – празни магазините, само оцет продават, а по театрите – мрак и скука. В чужбина съм работил по 14 часа на ден, скъсвах се от умора, в Германия ми се роди дъщерята. Печелех много пари, но какво са парите, ако не можеш да ги харчиш с приятели? Какво от това че съм сменил много автомобили, като няма с кого да го споделя? Затова навъртях 3000 километра тази година между София и морето – хем съм свободен, хъм си упражнявам любимата професия. И знаете ли за какво мечтая – за роля, за която да мога да се готвя поне месец. Ако трябва – да отслабна, или да напълнея. Да си я изработя с кеф. А не юруш в последния момент.