„Късметът на смотаняка“ е сборник от седем разказа на един от най-великите писатели на 20 век. Кратки и язвителни, творбите на ненадминатия Вонегът, ярко илюстрират неговия остър усет към нецензурираната нелепост на живота.
Историите проследяват тривиални житейски събития и съвсем обикновени човешки желания, редуват се изпълнени с надежда образи и не дотам светли перспективи. Както и в най-добрите си романи, авторът ни отвежда до най-съкровените кътчета на човешката душа. С неподправеното си остроумие и емблематично чувство за хумор той успява да ни напомни, че сме способни да надскочим себе си.

Кърт Вонегът e роден е в Индианаполис на 11 ноември 1922 година. Студент е в Корнелския университет в Итака, щата Ню Йорк в периода 1941–1943 г., където списва редовна колонка в студентския вестник. Занимава се с журналистика, преди да влезе в редиците на американската армия, взела участие във Втората световна война. Писателят е жив свидетел на бомбардировката над немския град Дрезден през 1945 г. (взела над 60 000 човешки жертви), където е военнопленник. След войната Вонегът завършва университета в Чикаго, специалност антропология, и започва работа като полицейски репортер. Впоследствие напуска Чикаго и се заселва в град Скенектъди, Ню Йорк, работейки за Дженеръл Електрик.

Кърт Вонегът е прочут с оригиналния си творчески стил и чести нецензурни заигравания с думи, контекст, та дори и с рисунки в книгите си. Езикът му е на достъпно за всички социални класи ниво, като същевременно е невероятно увлекателен и неклиширан, спечелвайки си определението „вонегътизъм“. В произведенията си Вонегът интегрира научнофантастични елементи, като пътуване във времето, а много от героите му се появяват епизодично или трайно в различни негови творби.

Сравняват романите на Вонегът със знаменитата политическа сатира „Пътешествията на Гъливер“. Подобно на Суифт, Вонегът често описва фантастични общества, за да демонстрира по-ярко политическите и социални недъзи на своето съвремие.
Основни теми на политическата му сатира са нехуманността на технократското общество, самотата, социалното неравенство, отчуждението, екологичните катастрофи. Фантастичните социални светове на Вонегът обикновено са антиутопии, където недъзите са достигнали крайна форма.

У нас режисьорът Михаил Петров в Народния театър поставя пиесата „Времетръс” по едноименния роман на Вонегът. Тогава за премиерата авторът на текста Андрей Филипов кани писателя, но той отказва с думите: „Аз съм на 83 и още пуша. Знаеш ли колко ми е трудно да щъкам насам-натам?”

През март 2007 г. Вонегът претърпява битова злополука в дома си в Манхатън и получава черепно-мозъчна травма. 84-годишният писател не успява да се възстанови и умира на 11 април 2007 г. в Ню Йорк.


Знаете ли, че…

През 70-те години Вонегът е работил и като дилър на автомобили. За своето необичайно поприще той споделя: „Това е бизнес историята на века. Бях третият дилър на „Сааб” в САЩ. Казвам, че е бизнес историята на века, защото за две години изгубих само 35 хил. долара. Мисля, че заради този мой провал шведите никога не ми дадоха Нобеловата награда.”

Майката на Вонегът, Едит Либер Вонегът, произхожда от заможно германско семейство, собственици на голяма бирена фабрика. В тяхната бира е имало тайна съставка, която дядо му и майсторът пивовар са слагали сами, без никой да ги види. Оказва се, че съставката, донесла и много награди на фабриката, е… кафе.

Вонегът има три деца и е осиновил племенниците си след смъртта на сестра си.

Ако има политическа власт, Вонегът би назначил министър на бъдещето. „Защото в момента всичко се прави ден за ден, сякаш утре след нас няма да има никого.”

Ако трябваше да напише епитафия за Земята, Вонегът би издълбал на Гранд каньон с големи букви: „Добрата стара Земя – можехме да я спасим, ако не бяхме толкова алчни и мързеливи”.


Мисли на Кърт Вонегът:

„Ако един учен не може да обясни на 8-годишно дете с какво се занимава, той е шарлатанин.”

„Не трябва непременно да сте луд, за да работите при нас, но все пак помага.”

„Големият проблем с тъпите копелета е, че те са толкова тъпи, че не могат да повярват, че човек може да бъде умен.”

„Хората те оценяват най-пълно, когато положат цветя на гроба ти.”