Скулпторът, художник и дизайнер Айтор де Мендисабал участва в многобройни колективни и индивидуални изложби в Испания и други европейски страни – Италия, Франция, Белгия, а сега и в България. Заради творческата си кариера той е удостоен с много отличия, между които Първа награда на Сан Себастиан (Испания) за Паметника на жертвите на тероризма през 2007 година, Наградата на Делфт (Холандия) за стенното пано „Лойола“, през 2002 година.
Изложбата е включена в календара на Столична община – кандидат за Европейска столица на културата 2019 и е осъществена с подкрепата на Клуб „Дипломати & Бизнес“ – България (CDB), Съюза на българските художници, Институт Сервантес и Мартинес-Ечевария Перес и Фереро- адвокати.
- Сеньор Мендисабал, вашите творби живеят на открито, не в галериите, а пред очите на хората?
- Скулптурите също еволюират, развиват се, защото са част от урбанистичния пейзаж и от живота на хората. Маргерит Юсенар разказва за скулптури, намерени по време на археологически разкопки, анализирайки промените, които те са претърпели. А това са сериозни промени. За 1000 – 2000 години една скулптура наистина се променя! Тя е изложена на различни външни въздействия, зависима е от природата. И от хората. Всяка твърда материя - мраморът , и металът, ще изпита влиянието на времето и на хората. Моите творения еволюираха зле – много от тях бяха счупени, повредени, има такива примери. В едно малко селище в Страната на баските, моята родина, се намира моя мраморна скулптура на млад човек – става дума за класическа скулптура на млад човек, който е гол и пие вода от извор. Млади хора разбиха тази скулптура с празни бутилки и най- накрая я разрушиха напълно. Може би ги дразнеше голотата, не знам…. Съвременният творец, който прави скулптура за открити пространства, винаги е застрашен от подобни реакции на публиката.
- Имам бронзови фигури, които бяха откраднати. Ще издам книга как моите скулптури пострадаха през годините. Всичко това зависи не от твореца, а от обществото. Както унищожаваме дърветата, така унищожаваме и скулптурите. 70-те години на миналия век архитектите във Франция и Испания просто нямаха никакво уважение към старите урбанистични решения. Без да му мислят разрушаваха стари здания и строяха на тяхно място огромни нови сгради. Никакво уважение към традицията! На това жестоко време станаха жертва прекрасни сгради в сан Себастиян и това промени облика на града в негативен план.
- Може ли съвременният артист да се противопостави на тези негативни явления?
- Артистът не може да го направи сам. Трябва да бъде част от голяма група от хора, която пази природата, изкуството, градините, зелените зони. Това е колективно мислене. Бъдещият урбанизъм не може да се развива хаотично, той трябва да бъде направляван и осмислен. В Испания постигнахме и някои добри неща в този смисъл. След Гражданската война, когато преживяхме големи катаклизми и разрушения, когато се появи вопиюща нужда от жилища, настъпи ренесанс. И се родиха нови идеи, нови стилове, които хармонират помежду си. До голяма степен започнахме да уважаваме природата, да спазваме правата и, така както пазим човешките права.
- С какво чувство дойдохте в България?
- С огромен интерес и удоволствие. Благодарен съм на българската публика, че отвори сърцето си за моето творчество, благодарен съм на посланика на Испания г-н Хосе Тапиа и на посолството на моята страна, че съдействаха за тази изложба. „Индустриална 11” е великолепна изложбена зала. Старо помещение на хладилен завод, с масите, върху които са работили някога работниците, а сега върху тях са изложени моите творби! Наистина прекрасно.
- С всяка скулптура аз искам да кажа нещо на публиката. Моите скулптури са сякаш спомени от стари машини, които са ни служили, а вече не ги използваме. Това са символи, защото продължават да живеят върху старите работни маси. Всяка скулптура има свое послание, дано публиката го усети. Има го и вечното начало на живота, има я и любовта, и войната, и сблъсъкът на човека с природата.
- Някои скулптури приличат на оръжия?
- Да, има го и оръжието. Защото човекът е първият, който е създал оръжие за убиване на ближния. И това не бива да се забравя. Както и фактът, че в много човешки общества сме били лишени от свободата и това ни е наранило дълбоко. Човек създава оръжия, за да отнема живот, за да убива, човек създава войната. У човека продължава да живее животинското. Тоест винаги съчетаваме в същността си и творческия дух, и животинското начало на разрушението. Това са агресивни скулптури. Защото войните са дело на хората.
- В родината ви войната е оставила трайни спомени. Както и тероризмът?
- Да, за съжаление. Баските познаваме добре тероризма, неговите жестоки лица. Моята скулптура в памет на жертвите на тероризма стои пред кметството в Сан Себастиян. И това се случва в земята на баските, където думата е свята, диалогът е свят. Дадена дума тежи повече от подписан договор! Баските сме хора на диалога, на честта, на разбирателството. И по ирония на съдбата точно ние станахме жертва на едни от най-ужасните терористични актове в нашата съвременност. Мисля, че преживяхме най-страшния период на тероризма. Не го пожелавам на никого да го преживее!
- И ние преживяхме терористичен акт – на летището в Бургас…
- Зная и ви съчувствам.… Тероризмът е ужасен навсякъде по света. Терористът се възползва винаги от добрината и съпричастността на хората, за да осъществи пъкленото си дело.
- В общи линии тероризмът е част от войната. В този смисъл той е също толкова страшен и пагубен като войната. Научих за проблемите, които имате с бежанците от Сирия. Тези хора бягат от войната, те не са виновни, че ги е сполетяло това нещастие. Всички трябва да бъдем съпричастни с тях, за да преодолеят ужаса и да се върнат към нормалния си живот. Защото никоя страна, никоя нация не е застрахована от подобни нещастия.
