Издателство „Захарий Стоянов” пусна на книжния пазар седмата книга на Сергей Комитски

„Лунни деца” - седмата книга на белетриста Сергей Комитски, познат ни и като режисьор, е почерпена направо от живия живот. На неговата премиера в читалище „Славянска беседа” дори присъстваха някои от прототипите на разказите и новелите му. Някои от неволите и разказите са по действителни случаи, това доказва наблюдателността на разказвача, който има способността да забелязва детайли от всекидневието ни, които за останалите остават скрити. Този тънък гледец и чувството за състрадателност му позволяват да ни представи галерия от люде със светли души, но с мрачни съдби. Книгата, издание на „Захарий Стоянов”, носи заглавието на една от новелите „Лунни деца”, история на две влюбени деца, сплели в едно годините на своето детство и юношество, преживяващи по драматичен начин превръщането на приятелството си в любов – при момчето, и на любовта в приятелство – при момичето, ала загиващи трагично – най-жестоката орис на вкопчените в живота младежи.
Литературната критичка д-р Юлия Йорданова-Панчева не само заради тази новела за раждането, съзряването и преждевременната гибел на една несбъдната любов, нарича героите на Сергей Комитски лунни. А героите му са все обикновени хора – селски пощальон, провинциален актьор, стара мома, самотник, „осиновил” няколко баби от квартала, сантиментална адвокатка, цигулар, скучаеща продавачка… „От този сорт” са и героите в другите две новели. И докато „Купе от Трабант” е свързано с театралното всекидневие, в което авторът професионално е потопен, то „Сонатина за пръч и петима” изобразява невероятно „смехотворно събитие”, станало в Петрич, но което можело да се случи и в Сливен, Сомовит или Малко Търново, в което участват „великолепна петорка” и черен елитен пръч от калоферска порода. Д-р Юлия Йорданова-Панчева подчертава още една особеност на реалистичната проза на Сергей Комитски, освен директните заемки от живия живот, тя се отличава и с това, че присъствието на автора не се усеща, той е „герой под прикритие”, таен агент на случващото се, напълно обективен и неутрален.
В тази книга всички герои са наши съвременници – пише Крум Благов, а техните драми и житейски конфликти са резултат от характерните за прехода ни явления. Затова и авторът не ги съди. В разказите и новелите му няма добри и лоши хора, а има добри и лоши постъпки. Които могат да бъдат разбрани. А „да разбереш, значи и да простиш”.

Станете почитател на Класа