Поетът Евтим Евтимов, обичан от многобройните си читатели и един от любимите автори на издателство „Захарий Стоянов”, закръгли осемдесет. Юбилейната му годишнина ще бъде тържествено чествана на 30 октомври (сряда) от 18 ч. в зала 7 на НДК. Вечерта се организира от Националния дворец на културата, Столична община и издателство „Захарий Стоянов”. Естествено ще има слова за юбиляря, ще прозвучат и стихове, ще пее и Веселин Маринов, а така също ще бъдат представени книгите му със стихове „Църква за вино”, „Шапка ти свалям, любов!” и „Небето идва от земята”. Неговите интимни стихове, обредни песни, поетични молитви са любими за читателите. Не случайно много от стихотворенията неговият приятел Тончо Русев превърна в прекрасни песни.
Евтим Евтимов, един от най-големите поети в наши дни, е роден в Петрич. Десетина години е бил учител, става завеждащ отдел „Поезия” и след това директор на издателство „Народна младеж”. Бил е главен редактор на „Литературен фронт”, през 1988 г. е уволнен. По-късно е главен редактор на списание „Родолюбие”. Носител е на много национални литературни награди. Превеждан е на много езици по света.
Политическо-граждански, патриотични и любовно-изповедни са основните мотиви в поезията на Евтим Евтимов. Първото му стихотворение е отпечатано във в.”Пиринско дело” през 1951 г.; от 1953 г. активно сътрудничи на периодичния печат. Болката за деформираното сакрално пространство на традицията, носталгичната привързаност към родния край и неговото героично минало, идеализираният детски спомен се преплитат с екзистенциалните проблеми на съвременната личност. Историческите ретроспекции, притчовите архитипове, фолклорните стилизации, са характерни за поетиката на Евтимов. В по-късните стихове се намесват иронични нюанси, засилва се алегоричността и експресивността на израза. И днес се възхищаваме от поет, чиято подчертана диалогичност се допълва от емоционално-психологическото вглъбяване и самоанализ. Любовта е основен елемент в поетичната ценностна система на Евтим Евтимов. Тя е пространство, в което най-цялостно и най-искрено се разкрива обремененият от съмнения и противоречия лиричен Аз.