Интензивните политически, обществено-икономически и демографски промени в България през последните години налагат издаването на осъвременен географски речник, който да отрази измененията в географските обекти у нас в настоящото им състояние. Първият географски речник на България излиза през далечната 1918 г. и е дело на географа Жеко Чанков. Последват още две издания на Чанков – съответно през 1939 и 1958 г. През 1980 г. излиза и „Географски речник на България“, изготвен на осезаемо по-голяма научна висота от колектив географи, със съставители и отговорни редактори Никола Мичев, Цветко Михайлов, Иван Вапцаров и Светлин Кираджиев. Именно проф. Кираджиев се наема с тежката – с оглед на динамиката на промените – задача да осъвремени географската информация в „Енциклопедичен географски речник на България“. Впечатляващият със своя обем и подробна информация труд е подготвен според сегашното административно делене на страната и съдържа близо 5000 статии и препратки. Енциклопедичният труд включва най-важното за всички по-значителни географски, природо-географски и историко-географски области, равнини, котловини, седловини, планини, проходи, пещери, реки, езера, водопади, язовири, карстови извори и др. В ценната книга са разгледани също и градове, по-големи села, исторически забележителности, курорти, хижи, манастири и др.

„Енциклопедичен географски речник на България“ е подходящ както за ученици, студенти и преподаватели, така и за бърза справка от журналисти, хора от туристическия бизнес, и всеки, който желае да опознае множеството прекрасни кътчета из България, за които повечето от нас дори не подозират.

Авторът Кираджиев е роден през 1930 г. Завършва специалностите „География“ и „История“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Специализира в Лайпциг. Работи като старши-научен сътрудник в Географския институт при БАН. Кандидат е на географските науки и автор на повече от 300 научни и научнопопулярни статии, както и на многобройни проучвания върху населението и селищата в България.