Легендарният български баритон Стоян Попов закръгли 80 години! Навръх рождения му ден в дома му го посетиха колеги от Националната опера, съратници от нейното златно време и ученици, с които певецът продължава да работи. Специален поздравителен адрес изпрати директорът на операта акад. Пламен Карталов, който определи баритона като гласова катедрала, както го е нарекла през 80-те години чуждата критика. А тенорът Цветан Цветков поднесе отличието от Съюза на музикалните и танцовите дейци – Златна лира. Трогнат до сълзи, Стоян Попов прие развълнувано подаръците, чукна се за здраве с колегите си и се впусна страстно в спомените.
Внук на поп – това обстоятелство белязало в негативен план старта в живота на юношата Стоян Попов, роден през далечната 1933-та в будно бургаско село. Пратили го трудовак, но якият и едър младеж героично избутал военната служба. Пробвал се в самодейността – на мода по онова време, защото нямал специално музикално образование, а силният му глас правел впечатление на всички. Светилото в музиката Васил Лолов го приема за солист на самодейната бургаска опера. Там го чува първият ръководител на партията и държавата Тодор Живков и възкликва: „Я как пее това момче, такъв глас нямаме в Софийската опера. Да го пратят да учи в Италия”. Срещата е съдбовна за бъдещето на певеца. Приет е в Българската държавна консерватория, след което започва триумфалният му път в изкуствот „ Направихме триумфални походи с колегите от Националната опера. "Хованщина", "Княз Игор", "Борис Годунов", "Дама Пика" - това бяха първите големи заглавия, с които тръгнахме по света. Започнахме през 1969 г. с Борис Христов в Неапол, после Виена и минахме през всички големи градове на континента. Европа ни посрещаше на колене. Върхът беше в "Болшой театър" с "Хованщина". Както се казва - на краставичар краставици продадохме, и то на висока цена, така че да ни се поклонят и да ни кажат, че такова нещо и при тях не е правено. В Рим пяхме "Хованщина" на следващия ден след делото "Антонов" в Рай Уно. Сградата на Съдебната палата беше точно срещу нас.. Бяхме в невероятен състав - Никола Гюзелев, Димитър Петков, Надя Афеян, Любомир Бодуров, Любомир Михайлов, Александрина Милчева, Стефка Минева, Стефан Еленков. Ролите, в които не се появи дубльор, бяха моята като Шакловити и на Гюзелев като Досифей. Този триумф продължи до 1986 г. и благодарение на Националната опера направих световна кариера”, припомня си певецът. Сред коронните му роли са Скарпия в „Тоска”, Набуко, Амонасро в „Аида”.
„Сега виждам, че кариера, слава, богатство, театър и публика, всичко е преходно. Успях да си запазя семейството, не се разведох като други колеги. Сега имам дъщеря, син и трима внуци, които да ме радват на старини”, казва легендарният баритон.