"Скакалци" на Ст.Л. Костов е новото заглавие, което  Сатиричният театър „Алеко Константинов” и Дрийм тийм прадакшънс представят пред софийската публика на 24 октомври. Постановка – Богдан Петканин, сценография – Петьо Начев, костюми – Елица Георгиева.
Участват: Христо Гърбов, Христина Апостолова, Десислава Бакърджиева, Ненчо Илчев, Любомир Нейков, Албена Павлова, Стоянка Мутафова, Маргарита Хлебарова, Васил Драганов, Август Попов, Петър Петков.
„Скакалци” (1931 г.) е сред най-известните пиеси на най-изтъкнатия български комедиограф.Ст. Л. Костов (30.3.1879 - 27.9.1939). Пиесите му не слизат от българските сцени вече толкова години. Това има простичко обяснение: прекрасно написани, с безупречен усет за театралност, те са гневна сатира на обществото, на провалената му нравственост, на алчността и безочието в отношенията между хората. Саркастичният социален патос на творбата му, за съжаление, продължава да е валиден. Дори през последните две десетилетия този текст сякаш става все по-актуален.
Нагласени търгове, безогледна корупция, залагане на семейна и лична чест в името на печалбата, изнудване от страна на контролните органи, просто келепирджийство и т.н. – това виждаме на сцената, това четем и по вестниците днес.
Защо живеем така? Толкова ли не е възможно и при нас да се живее по установени правила? Кого мамим, като мамим държавата?
Като ята скакалци са налетели върху всеки производител всякакви проверяващи комисии. Отново и отново у нас „частният интерес” не познава никакъв свян, никакви граници на приличие.
С подобни теми се занимава и спектакълът „Скакалци” – копродукция на „Дрийм тийм прадакшънс” АД (популярни като „Комиците”) и Сатиричния театър „Алеко Константинов”. Режисьорът Богдан Петканин и творческият екип на постановката поставят спектакъла с основно желание да се вслушаме в този текст, да надникнем с себе си чрез него, да си зададем някои въпроси и да се опитаме да потърсим перспективни отговори.
Когато играят актьори като Христо Гърбов (фабрикантът Проданов), Любомир Нейков (ревизорът Яначков), Албена Павлова (жената на Яначков), Стоянка Мутафова (Баба Йовка, майката на жената на Яначков), Ненчо Илчев (руският бежанец Димитрий), Васил Драганов (ревизорът по труда Беличков), Август Попов (Лисичков) и други, е очевидно, че ще има много смях. Но това е и смях премесен с горчивина, гняв и трудно преодолимо усещане за обществена безнадеждност.
Дано да има нещо в мисълта, че чрез смях човечеството се разделя със собствените си несъвършенства…


Стефан Лазаров Костов (най-често е изписван Ст. Л. Костов) е български писател и етнограф, определян като най-изтъкнатия български комедиограф.
Роден е на 30 март 1879 г. в София. Завършва Славянска филология в Софийския университет през 1902 г. Работи като журналист и учител. През 1906 г. специализира Славянска филология и етнография във Виена и в Германия. От 1909 г. е уредник, а от 1924 г. е директор на Етнографския музей в София – пост, който заема до смъртта си. По време на Първата световна война като етнограф към І българска армия прави проучвания във Вардарска Македония.
От 1923 г. е член Артистичния съвет при Народния театър в София, от 1926 г. е негов председател, а през 1927 г., за кратко е и директор на театъра. От 1928 г. е член-кореспондент на БАН. Автор е на редица етнографски изследвания, които на са загубили стойността си и в наши дни.
Умира в София на 27.9.1939 г.
Стефан Костов е автор на 12 многоактни и 5 едноактни пиеси, сред които преобладават комедиите. Някои от по-известните му комедии са: „Мъжемразка” (1914), „Златната мина” (1926), „Големанов” (1928), „Новото пристанище” (1931), „Скакалци” (1931), „Вражалец” (1933). Популярни са и едноактните му комедии „Женско царство” (1931), „От много ум” (1931) и други. В комедиите си, влизащи и днес в репертоара на театрите ни, Ст. Л. Костов гневно и саркастично излива своя протест и възмущение от нравствената и политическа поквара на своето време.