Аржентинецът Уго де Ана постави на софийска сцена „Аида” по повод 200 годишнината от рождението на Верди. Като коопродукция с „Арена ди Верона” представлението изненадва със сценични ефекти и технически трикове, все още малко познати у нас. В това ще се убедят и зрителите, които на 16 октомври ще гледат премиерния спектакъл.
Уго де Ана е световно име в съвременната опера. Като режисьор и художник е прочут с начина, по който използва осветлението. Редовен гост на най-престижните световни оперни театри. Кариерата му започва като технически директор и изпълнителен продуцент в театър "Колон" в Буенос Айрес, минава през Сантяго де Чили, където получава през три поредни години наградата на критиката за най-добър режисьор. Сътрудничи с Театро де ла Сарсуела в Мадрид, и с Оперния театър Лисеу в Барселона, където подписва творби като "Армида", "Андреа Шение", "Валкюра", "Бохеми", "Хермиона" и "Отело". Той прави своя италиански дебют през 1990 г. с постановката на "Мойсей в Египет" в Болоня. Работи с Дойче Опер в Берлин, с Ковънт Гардън в Лондон , с оперите в Севиля и Тел Авив. В близко бъдеще ще режисира "Травиата" и "Севилският бръснар" в Арена ди Верона, както и "Атила" в Театро Ла Скала в Милано.
Маестро, какви са впечатленията ви от нашия оперен театър?
Бих казал, двояки! От една страна усещам любовта и страстта, с която артистите правят опера в България. Това е чудесно, защото носи удовлетворение и на артистите, и на публиката. От друга страна, мисля, че е крайно време в операта в България да бъдат вложени повече средства – от държавата, или от частни фирми, няма значение. . Сградата на софийската опера е много красива, но сцената е безнадеждно остаряла. Става дума за техниката, за апаратурата и всички пособия, с които в днешно време се прави спектакъл. Трябва да се подмени цялата електрическа инсталация на сцената, да се промени структурата на сценичното пространство, с две думи – да се похарчат много пари. При това, спешно, защото в противен случай вашият оперен театър много ще страда. Когато това се случи, маестро Пламен Карталов ще може да работи така, както заслужава и както умее.
Попречи ли ви нашата остаряла техника в операта да направите „Аида” така, както я бяхте замислили?
В театъра нещата винаги стават. Като на магия. Защото хората, които ги правят, са упорити. В крачка променят навиците си, пътищата, по които да достигнат своята цел. Винаги е било така. Но когато си свикнал да работиш с нова техника, когато си усетил сладостта, работата с остарелите средства се осъществява с цената на много нерви и време. , Не бих казал, че не съм постигнал онова, което исках, но всичко се случваше много бавно.
Дълги години сте работили в театър Колон в Буенос Айрес. Подкрепя ли държавата по адекватен начин оперния театър?
И аржентинската държава прави същото като българската. Ремонтираха театъра отвън, обновиха го. „Колон” е огромен театър, с близо 2 300 места. А за сцената все не остават пари! И там трябва да се решават много проблеми, свързани със структурата на сценичното пространство. Всъщност така е по целия свят – властта ремонтира фасадите, но забравя сцената. Като изключение бих посочил само прословутия ремонт на Миланската „Скала”, който се проточи цели 10 години, глътна много пари, но сцената бе превърната в истинско бижу, където е удоволствие да се работи.

Може ли да се каже, че вече имаме български Радамес или българска Аида? Какво бихте споделили за певците?
Не ми се иска да говоря за артистите, с които работих за „Аида”. За да не пропусна, или обидя някого незаслужено. Повечето от тях са млади хора, предстои им да съзряват, да се утвърждават. Би било несправедливо да им произнасям сега присъди, та нали бъдещето е пред тях. Но имам твърде богати впечатления от големите български оперни артисти, с които съм се срещал по света. Например вашата велика Райна Кабаиванска. Ние сме от различни поколения, не се засякохме като колеги на оперната сцена, но аз съм я гледал на различни сцени през годините и винаги ме е покорявала. Нейната Тоска, нейната Адриана Лекуврьор! Докато работех в Софийската опера, Райна имаше майсторски клас. Присъствах на два пъти, останах очарован. Възхитителен е начинът, по който тази жена споделя тайните на белкантото с младите хора. Присъствах и на галаконцерта, много силно впечатление ми направиха нейните ученици. Между тях има наистина големи надежди. .
Вие сте свидетел на първите стъпки на Гена Димитрова по световните оперни сцени – става дума за дебюта и в „Колон” през 70-те години?
Когато дойдох в София, поисках да ме заведат при паметната плоча на Гена. Съвсем близо до операта е, в кооперацията, където е живяла. Стана ми много тъжно. Защото аз пазя спомени свидни не за Гена певицата, а за Гена – човешкото същество. Гена – съпругата, Гена – жената. Тя извървя кариерата си по един много човешки начин. Остана винаги земна, естествена. Помня и Джорджо, съпруга и. (Георги Стойков, съпрутгът на Гена, който почина при трагичен инцидент – б. А.) Бе удивителна връзката между двамата, обичта. Това правеше впечатление на всички, които ги познаваха.
През 2002-ра за последен път работих с Гена, правихме „Набуко”.. Джорджо вече го нямаше, а Гена просто не беше същата! Тогава си дадох сметка как личният живот би могъл да повлияе върху професионалния на една световна дива.
Помни ли публиката в Буенос Айрес артистката Гена Димитрова?
И още как? Тя пристига в Буенос Айрес от София. Дебютира в „Трубадур” през 1974-та. И веднага „Колон” и предлага 5 годишен договор. Това е чудо. Защото „Колон” никога няма да предложи такъв договор на артист, ако той не е харесван от публиката. Значи, Гена е била наистина много харесвана. След това изпя „”Андре Шение”, „Дон Карлос”, „Турандот”. Гостува и по други латиноамерикански сцени – в Каракас, в Мексико. А Дфефирели я гледа в онази „Турандот”, която направихме заедно в Рио де Жанейро, и я ангажира за Метрополитен опера. Значи, голямата кариера на голямата Гена всъщност започна в Аржентина. И както често се случва, когато навлезе в най-големите оперни театри по света, Гена повече не се върна в „Колон”. Колко красиви спомени, но същевременно тъжни. Защото Гена си отиде от тоя свят твърде млада.

А другите български имена, с които сте се срещали по света?
Прекрасната Дарина Такова, с която правих „Лукреция Борджия” в Скалата и „Фауст” в Рим, и „Семирамида”....Разбрах, че вече не пее, защото е заболяла, певците са много уязвими. Но тя направи много хубава кариера. Отлични спомени ме свързват и с Никола Гюзелев, с него работих твърде много в „Колон”, но не като режисьор, а като сценограф и автор на костюмите. С великия Гяуров пък ме свързва едно незабравимо преживяване. Поставях „Ирис” Римската опера, той играеше Слепия. Бяхме настанени в хотел „Куиринале”, който е точно зад операта. Пълен с японци и с други чужденци. Посред нощ, някъде към 2.00 часа, пламва пожар. Алармата, естествено, звъни. Всички се юрват навън – японци, загърнати в хавлии за баня, кой с панталони, кой, без....И аз съм вече навън, навлякъл някаква дрешка.. Минава време. И на стълбата се появява Гяуров. Облечен от главата до петите, с костюм, с вратовръзка, с неговия традиционен шал. С чадър в ръката. Слиза невъзмутимо по стълбата. В целия си блясък. И всички се вторачват в него изумени!!! За щастие пожарът се оказа незначителен, някакъв клиент запалил цигара. Никога няма да го забравя!
Как се отнасяте към примадоните, които непрекъснато искат нещо и вдигат скандали?
Не съм ги имал като партньорки. Работил съм с големи певци, за които театърът е всичко. Е, разбира се, знам че има и примадони като Фиоренца Косото, която всяваше ужас навсякъде, където пееше, или Ренато Брусон, или някои други. Операта днес не е операта от вчера. Времето е друго. И трябва да сме наясно, че този, който командва в операта днес, е публиката. Трябва да се прави това, което се харесва на публиката. Не е лесно да се работи в оперен театър – и в такъв, като вашия, където артистите са на щат, и в другия, където се събират само гастрольори. Операта се промени, както се променя и светът около нас. Трябва само да си даваме сметка, че това се е случило и да продължим да работим.
Сигурно ще си тръгнете от София с неприятния спомен от пресконференцията в операта, когато нашият тенор Румен Дойков остро реагира срещу вашата „Аида” и ви обвини, че не сте го включили в състава?
Не, няма да си тръгна обиден. Мисля, че вашият многозаслужил тенор обиди преди всичко колегите си, другарите си, с които обитава една къща – къщата на операта. Разбрах, че е пял много пъти „Аида”, че има хубави постижения по света. Защо да не даде път на по-младите си колеги да изпеят и те „Аида”? С постановъчния екип подготвихме два състава за постановката – нека им дадем шанс да се изявят. Защото операта в идните години ще я правят младите.