"АНГЕЛСКИ КРИЛЕ" - изложба по повод 115 години от рождението на Николай Ростовцев
ще бъде открита на 15 октомври в галерия "Райко Алексиев".
На 28 август 1921 г. параходът „Рашид паша“ потегля от Галиполи (Турция), натоварен с 3365 войници и офицери на Бялата армия. Преминава през Мраморно и Черно море, за да акостира във Варна. Оттук започва нелекият житейски път на Николай Ростовцев като емигрант белогвардеец, избрал България за своя втора родина. Четири години по-късно той постъпва в Художествената академия в София в ателието по живопис на проф. Борис Митов, където работи заедно с Преслав Кършовски, Драган Лозенски, Вера Лукова. Така Николай Ростовцев свързва живота си до сетния си дъх със света на изящното изкуство. Но още като дипломант критиката отбелязва за него: „Ростовцев е църковен художник. Той е съзнателен, скромен и страстен иконописец. Личи си, че той с увлечение изучава старата икона, безразлично дали тя е общо византийска, дали е българска, руска или гръцка; той твори, но на църковна почва. Неговите работи са изцяло в духа, в стила на православната иконопис…“
И действително, името на Николай Ростовцев днес се свързва с изписването на повече от 20 храма в страната, сред които „Успение Богородично“ във Варна, Храм-паметникът „Рождество Христово” при с. Шипка, митрополитският храм „Св. Неделя“ в София и много други. В своите спомени за посещението си на Атон през 1937 г., в зората на своето зографско дело, Николай Ростовцев пише лирично: „Ранна септемврийска сутрин. Спокойното море е още обляно с мека лунна светлина, но на изток на фона на зазоряващото небе вече се откроява величественият и тайнствен масив на Атон, а над него, като Витлеемска звезда, гори с бял пламък приказната Зорница. Тишина. Параходът „Критис“ леко плува, наближавайки единственото атонско пристанище Дафни. Само едничко огънче – червеникавата точка на маяка, говори, че тук съществува живот. Атон – колко много говори туй име и колко мисли навява то, особено на оногова, който с нетърпение очаква да стъпи на тая свещена за православния свят земя, люлката на велик духовен подвиг, осеяна с множество големи и малки манастири и манастирчета, с вековна история, вековно изкуство – изключителни места за всестранна научна работа“.
Във всички стенописни разработки на Николай Ростовцев прозира не само познанието на художника зограф за християнските образи и сюжети, но и едно особено внимание към детайла, с което е изпълнена всяка една от сцените, изписани от него. Нежните и меки линии, премерените контрасти и колорит намират своето най-ярко „въплъщение“ в образите на ангелите, а полъхът от крилата им сякаш остава следа дори и в светските портрети и пейзажи, излезли изпод четката на художника.