Българският музикант Никола Попов бе удостоен с престижния медал „Моцарт” на гала церемония в Palacio de Bellas Artes, \Двореца на изящните изкуства) в Мексико. Събитието е знаково за музикалния живот на латиноамериканската страна. Става дума за най-високото отличие, което мексиканската държава присъжда на дейците на музиката. Маестро Никола Попов е доайен на Контрабасовата школа в Мексико. Не случайно прякорът му сред мексиканските музиканти е “ Академията“!
Във видеоматериала от церемонията, публикуван в You Tube (entrega medalla Mozart a Nikola Popov) ставаме свидетели на респектиращо тържество - препълнената зала с развълнувани почитатели на музиката, поздравления и слова, достойни за най-големите творци! На сцената е представителното жури от първенци в музикалния живот на Мексико. .Председателят на журито маестро Фернандо Лосано тържествено обявява:“Уважаеми маестро Никола Попов, Академия Медал Моцарт има честта да Ви връчи най- голямото отличие за изключително високи заслуги към академичната музика , с който са отличени най-изтъкнатите изпълнители, композитори и личности, чиято дейност е с много висока стойност за пропагандирането, съхранението, създаването и разпространението на музиката посредством техните многостранни изяви.“
Да се върнем назад във времето, в студентските години на маестро Попов. Съдбата беше отредила да бъдем с него състуденти, в една група, заедно подготвяхме изпитите, заедно бяхме в казармата. Любим ученик на професор Тодор Тошев, маестрото се открояваше с класи от колегите си контрабасисти.В свиренето си той притежаваше красив звук, съперничещ на виолончеловия и стабилна инструментална техника, както и изящна музикална фразировка. Състудентите му го знаеха като скромен младеж, пристигнал от крайдунавския град Лом в столицата. По онова време той нямаше софийско жителство, а това означаваше, че няма и особен шанс за просперитет. Липсваха и вакантни места за контрабасисти в софийските оркестри. При тези обстоятелства алтернатива беше да си опита късмета в чужбина, някъде по света! Ето какво разказва самият Никола Попов:
„Пристигнах в Мексико на 9 септември 1979 г. с контрабаса, за да свиря в Orquestra Filarmonica de la Cuidad de Mexiko (Филхармоничен Оркестър на града Мексико), като концертмайстор и да преподавам в Escuela de Perfecciоnamiento Ollin Yoliztly-Vida y Movimiento (Школа за усъвършенстване на музикантите към оркестъра – б. А.) Групата ми се състоеше от 10 контрабасисти, от тях 2 мексиканци, останалите чужденци.
По късно давах часове в Националното училище за музика, в Националния Университет на Мексико и във Висшето училище за музика Института за Изящни изкуства. Поставих си задачата да създам школа в страната и да продължа тук това, което направи у нас в България моят професор Тодор Тошев.
Смятам, че след 33 години мога да кажа, че сега в Мексико имам повече от 50 контрабасисти в оркестрите на Мексико, подготвени според ългарската школа на Тодор Тошев. Концертмайсторите на първите оркестри в страната са мои ученици! Сега те подготвят нови кадри. Така че наградата, която ми връчиха- Медала Моцарт, ме прави щастлив, защото можах да внедря в този далечен континент и тази антична страна нещо от нашата малка България....”
За да допълня някои важни събития от живота на маестрото през тези 33 години, ще се позова на извадки от книгата за Мексико от Момчил Минчев, дългогодишен представител на България в тази далечна страна. С топли чувства авторът коментира някои значими моменти от професионалната дейност на маестро Попов: “През 1988 година в края на пролетта Никола Попов става медиен герой! Всички централни вестници го сочат като водач на недоволството на музикантите от Столичния Симфоничен оркестър срещу диригента, когото обвиняват в своеволие и деспотизъм. Маестро Попов е наречен “българският бацил“. (В Мексико така е наречена закваската на киселото мляко) Търканията в градския оркестър отразява столичен седмичник за анализи и информация - всъщност най-престижното печатно издание в страната нарича българския музикант: “Академия Никола Попов“!
На въпроса защо не регистрира фирма, не учреди академия, маестрото отговаря: Не мога!Знаете, че не вземам пари от учениците си, даже понякога живеят и похапват у нас. Когато бях студент на времето в София при проф.Тошев, той обучаваше студентите си безплатно. За него аз бях като син.Така съм научен!.....
В заключение ще спомена приветствените слова на Директора на Националното училище: “За контрабаса в Мексико може да се говори преди и след маестро Никола Попов! Благодарим! Дърво от друга далечна страна, пренесено в Мексико, дава прекрасни плодове!....