До скелетът му се откриват семейство с невръстно дете, вероятно еретици, които са убити и погребани не по християнски обред. Мъжът и жената са положени настрани със силно свити крака. Черепът на мъжа е пробит със стрела, а жената държи в ръцете си малкото дете. Погребенията се датират в първата половина на 13 в. и вероятно са свързани с преследване и екзекуция на еретици. Както е известно, в този период, еретическите учения са били особено силни и църквата е организирала жестоки преследвания за инакомислещите.
Днес се слага и края на археологическия сезон на Перперикон. Той продължи повече от 3 месеца и при разкопките бяха разкрити огромни части от Акропола. Както винаги ние получаваме данни за всички периоди от неговата 7 хиляди годишна история. За ранните години от съществуването на Скалния град свидетелстват останките от голям глинен олтар, датиран в 15-14 в. пр. Хр. Край него се открива прекрасна керамика с изображения на хора и слънца, каменни брадви от яспис, глинени идоли и други предмети.
Не по-малко интересна е ситуацията от Античността. Оказа се, че северния сектор на Акропола е изключително гъсто застроен през 2-5 в. Бяха разкрити над 10 огромни каменни сгради, някои от които надхвърлят 20 м дължина. Те са разположени около изсечена в скалата улица и край масивната крепостна стена построена във втората половина на 3 в.
Но може би най-интересният период, проучен през този сезон, е Средновековният. Бяха открити стотици монети от 11-14 в., десетки запазени глинени съдове, множество накити от сребро и бронз – пръстени, обеци, висулки. Сред откритите предмети изпъква бронзова пластина с текст на арабски език, в която става дума за свещената война, водена от мюсюлманите срещу християните. Пластината е стояла върху бронята на виден османски военачалник и е свързана с драматичната обсада на Перперикон през 1361 г.
Не могат да не се кажат и няколко думи за т.нар. „вампир”. Става дума за погребение на мъж, датирани в 13-14 в. Върху тялото на покойника е извършен обред против вампирясване като в лявата половина на тялото е забит масивен железен лемеж от рало. В Източните Родопи тези обичаи не са непознати през Средновековието и говорят за разпространените сред тогавашното население суеверия.
През лятото на 2013 г. най-сетне бяха разчетени и откритите преди години надписи-графити, върху амвона на най-ранната църква от края на 4 в. В тях е отразено най-ранното споменаване на т. нар. „Трисвета молитва”, както и името на мъченика Порфирий от Филипи. Много интересна е и една рисунка от първата половина на 5 в., изобразяваща Христос като Добрия Пастир. Това е една от най- ранните му изображения по наши земи.