При продължаващите разкопки на северния сектор на Акропола на Перперикон се попадна на християнски некропол от 13-14 в., в който са практикувани твърде интересни ритуали. До този момент са открити около 15 гроба, в които телата са погребани по християнски обичай. В някои обаче, в областта на корема, са положени по няколко бронзови монети. Това е реминисценция от античния обред „Харонов обол”. Според него в устата или в торбичка на кръста са слагани монети, с които душата на мъртвия да плати на митичния лодкар Харон, за да я прекара през реката Стикс в царството на мъртвите. И досега науката не е обяснила как този обичай оцелява след християнизацията на Балканите. Още по-интересен е обредът засвидетелстван в гроб № 141.
Става дума за мъж на видима възраст 35-40 години погребан по християнски обичай с посока изток-запад и скръстени на гърдите ръце. Разликата от останалите погребения обаче е в това, че в лявата част на трупа и в основата на шията е забит масивен железен лемеж от рало. Той тежи почти 2 кг и при забиването в тялото е начупил раменните кости. Добре се вижда как ключицата буквално е изхвръкнала навън. Няма съмнение, че става дума за обичай против вампирясване, изпълнен след смъртта на човека. Тази тема нашумя през миналата година с откриването на т.нар „вампир” от Созопол. Всъщност не се касае за никакво свръхестествено явление, а за погребален обичай, изпълнен от близките на покойника с цел да не се допусне вампирясването на душата. Особена опасен е периода до 40-тия ден, когато такова вампирясване било напълно възможно според народните поверия. Тялото на покойника било стриктно охранявано преди погребението. Тези обичаи са запазени и до днес по етнографски път, но често се откриват и при археологически разкопки на древни некрополи. Те са били много силни и в Източните Родопи. В некрополите при Мишевско и Седларе са намирани останки от редица ритуали против вампирясване като: опалване на гробовете, струпването върху тях на камъни, връзването на крайниците на покойниците. Много интересен обред против вампирясване е забиването на железни предмети в тялото на покойника. През миналата година моят екип попадна, при разкопките на Велико Търново, на гроб, в който скелетът е прикован към земята с железни скоби, забити в крайниците.
Естествено най-зловещият ритуал, описан и в книгите за вампири, е забиването на железен предмет в сърдечната област.
През миналата година разкопките на Созопол дадоха характерния пример с железен лемеж в лявата част на трупа. Сега ситуацията се повтаря на Перперикон, където в гроб № 141 отново имаме железен лемеж в сърдечната област.
По мое мнение не става дума за някакви престъпници или живели зле хора. По-скоро това са предохранителни мерки на близките, за да не допуснат душата да бъде взета от злите сили в 40 дневния период след смъртта.