„Часовникът на Хитлер, тайната на Германия” – под това заглавие авторитетното седмично сп. Der Spiegel публикува разтърсващ репортаж за културните ценности, придобити по насилствен начин от нацистите, които, уви, и днес се съхраняват в германските музеи. Часовникът с диамантите е дар от Адолф Хитлер на любовницата му Ева Браун, с която той се венчава малко преди да умре. Хитлер и го поднася през 1939-та, за което свидетелства гравираният надпис на гърба: „«6.02.1939, с обич, А. Хитлер”. Подаръкът е по повод 27-мия рожден ден на Ева. Това изящно бижу, белязано от знака на ужаса, всъщност е върхът на айсберга на скандала, провокиран от Der Spiegel във връзка с похитените от нацистите културни ценности, които все още не са върнати на техните законни собственици.
Хранилищата в Мюнхен и Висбаден
Часовникът на Ева Браун заедно с куп други скъпоценности – перли, пръстени и златни бижута,- се пази в закрит сейф в Пинакотеката за модерно изкуство в Мюнхен. Предметите не са достъпни за публиката. Знае се, че нацистките лидери са крали кой колкото може. И Хитлер, и Гьоринг и Гьобелс са събирали скъпоценности. Засега не е ясно какъв точно е произходът на диамантения часовник, подарен на Ева Браун – може би е бил собственост на богата еврейска фамилия, унищожена в лагерите на смъртта, или пък е бил заръчан нарочно от Хитлер за рождения ден на любовницата му. Според подробната хронология, изнесена от Der Spiegel , в края на Втората световна война, съюзническите сили събират окраденото от националсоциалистическите лидери и го депозират в две хранилища на така наречената Central Collection Potins в Мюнхен и Висбаден. Между 1945-та и 1952-ра два милиона и половина ценни предмети (сред тях 400 000 рисунки, платна и скулптури) са върнати на законните им собственици.
Само в Бавария се намират 4 400 картини
Голяма част от крадените ценности обаче постепенно се превръщат в културно наследство на самата Федерална република Германия. 2000 изключително ценни творби са разпределени между 111 германски музеи, 660 уникати са предоставени на федерални институции в страната и чужбина, само в държавните музеи на Бавария има 4 400 картини и 770 скулптури. Точният брой на всички ценности едва ли някога ще бъде ясен. Като пример на всичко казано досега «Der Spiegel» публикува за първи път снимка, направена през 1988-ма, която е запечатала прием в чест на последния държавен ръководител на държавата ГДР – Ерих Хонекер, при при тогавашния премиер министър на Бавария Франц Йозеф Щраус. На снимката, макар и чернобяла, ясно личи килимът – това е килимът на Херман Гьоринг, най-близкия човек до Хитлер, върховен главнокомандващ на нацистката армия.
Крайно време е да стане ясно каква ще е съдбата на културните ценности, окрадени от нацистите, които събират прах в германските музеи. Непонятно е защо до ден днешен властите във Федерална република Германия не са се заели да решат проблема. Защо не върнат окраденото на онези, от които и взето, или на техните наследници? Това трябва да се случи според Декларацията от Вашингтон, подписана през 1998-ма от повече от 40 държави, между които и Германия.
Липса на добра воля
„Преди всичко малките музеи трудно биха се нагърбили с връщането на ценностите, не им е по силите”, казва Уве Хартман, директор на звеното, което разследва произхода на произведения на изкуството в държавните музеи на Берлин.
А може би липсва и добра воля въпросът да бъде решен, пита полемично изданието. До 1989-та съществуваха две германски държави – ФРГ и ГДР, и всяка по различен начин се отнасяше към темата за връщането на културните ценности, които националсоциалистите са отнели с терор. След 1990-та, когато Германия отново е единна държава, трябваше да се уеднаквят критериите за работа с ограбените ценности . Това досега не се е случило.
Може би брилянтният репортаж на «Der Spiegel» ще подскаже на Ангела Меркел да се захване по-серозно с проблема?