Стоянка Мутафова почти не почива това лято. Причината -  репетира две нови роли за следващия театрален сезон. Ще играе в постановката “Скакалци” по Ст.Л. Костов в Сатирата. Поканена е и в екипа на “Златният телец” по Илф и Петров, където ще партнира на Калин Врачански и Калин Сърменов.  Затова не успя да отмори както и се искаше в къщичката с дворчето, да си види градината и да се отдаде напълен релакс в Драгалевци заедно с домашните любимци. Освен това Стоянка усилено продължава да пътува из страната с култувата постановка "Г-жа Стихийно бедствие". Ето какво казва голямата актриса за новите си ангажименти в театъра:

Имате нови роли на театралната сцена.  Удовлетворяват ли ви заглавията?
Две баби ме чакат през новия сезон, ама различни. Малки роли, но са ми достатъчни, не ми се искат вече големи роли. Нали направих „Столетие мое”, стига ми толкова. Пък и не е лесно за актриса на моите години да се намери подходяща роля. По добре по-малка да е, ама да е цветна!
 Докато не съм предала Богу дух, ха, ха, ха., ще играя. Макар че, виждате ли, и в лицето не изглеждам добре, налага се да слагам пудра..
При вас е лесно – малко грим, свикнала сте, и сте готова за сцената!
По принцип не обичам да се гримирам. А за спектакъл го правя много бързо.. А имам колежки, които се рисуват, изписват с часове.. Не е най-важното това да се нагримираш външно, важно е вътрешно да се гримираш – днес да си един, утре да си друг, тоя грим е по-важният за мене. Не се занимавам много с външността си, а иникога не съм минавала за хубавица. По ми е приятно да говорят за моя чар, за моите роли. ”. Защото по-важно е обаянието, излъчването. С него можеш да победиш.
Как се осмелихте да се качите на Перперикон – и високо, и стръмно?!
Много лесно се навих. На Перперикона ме качиха с римска носилка, нали съм патриция! (смее се). Голяма смешка. Не всеки може да се изкачи на Перперикон Без носилката не мога да го взема тоя връх, а и много млади хора не са се качили там.. Все пак съм горда, че половината от пътя го взех пеша. На едно място, където е много тясно, просто не могат да те носят, защото няма къде да се сместят носачите. Камъните там говорят, това е друг вид хубост, те ми шепнат нещо, но аз няма да го споделя с вас. Щастлива съм, че на тези години преодолях страха и отидох на Перперикон. Много съм пътувала, обиколила съм света, видяла съм дворци, построени от големи архитекти, какви ли не паметници съм видяла, правени от хора. Но на Парперикон като че ли има нещо, което не е правено от хора.
Получихте наградата Златен Перперикон – пръстен само за отбрани творци!.
Много красив и елегантен пръстен. И съм много щастлива с тази награда. Дъщеря ми Муки се опита да ми го приватизира, ама аз и казвам: Той е наречен за мен! А тя отговори:  Разбирам те, ама искам да стои при мен, в моята стая, да ми носи щастие. Така че ще ни носи щастие и на двете.