Учени от италианския град Флоренция отвориха гробница, за да вземат ДНК проби, чрез които се надяват да установят самоличността на модела за картината "Мона Лиза" на Леонардо да Винчи.
В гробницата се намират останките на семейството на Лиза Джерардини, съпруга на търговец на коприна, за която се смята, че е позирала на художника.

Учените се надяват ДНК тестовете да помогнат за установяването на самоличността й сред три скелета, открити миналата година в близък манастир.

От векове учените гадаят коя е жената, станала модел за "Мона Лиза" и причината за загадъчната й усмивка. За да се сдобият с необходимото им ДНК, изследователите направили кръгла дупка в каменния под на църквата над семейната крипта на флорентинския търговец на коприна Франческо дел Джокондо. Гробът се намира зад олтара на базиликата Сантисима Анунциата.

Писателят и изследовател Силвано Винчети планира да сравни ДНК от костите с това на трите жени, погребани в близкия манастир Света Урсула. Лиза Джерардини починала там като монахиня през 1542 г. Учените се надяват, че част от костите ще принадлежат поне на един неин кръвен роднина, вероятно на нейния син Пиеро.

"Ако открием връзка между майка и дете, тогава ще сме открили Мона Лиза", заяви Винчети. Той допълни, че след като се установи ДНК съвпадение, може да бъде създадена снимка на лицето на Джерардини от черепа и да бъде сравнена с картината.

Леонардо да Винчи рисувал "Мона Лиза" 15 години и тя се превърна в една от най-известните картини на всички времена. Тя е една от любимите картини на художника, която той пази до смъртта си през 1519 г. След това тя става собственост на крал Франсоа I, който управлявал Франция от 1515 до 1547 г. Картината е включена в постоянната експозиция на Лувъра в Париж в края на 18-ти век.

През 1911 г. картината беше открадната от бивш служител на музея, който смятал, че тя принадлежи на Италия, две години по-късно "Мона Лиза" се връща във френския музей.

Една от популярните, макар и малко вероятно теории е, че тя е автопортрет. Установено беше сходство между чертите на лицето на Мона Лиза и автопортрета на художника, нарисуван много години по-късно, като някои учени смятат, че това е причината за прочутата загадъчна усмивка на портрета.