С настоящото "Безкраен празник" КОЛЕКЦИЯ ХЕМИНГУЕЙ за първи път възражда ръкописа в неговия оригинален вид. Поредният том от колекцията включва възстановеното издание на едно от най-харесваните произведения на писателя – „Безкраен празник”. Освен познатите текстове читателят ще се запознае и с нови, които се превеждат за първи път. Някои от вече издадените материали са с алтернативен край или с възстановени части, отпаднали при предишни издания. Томът е обогатен с много снимки, бележки и допълнителни фрагменти от личния архив на фамилия Хемингуей и от Колекция „Хемингуей” в библиотеката „Джон Ф. Кенеди” в Бостън.
Не се налага да отидете до Париж, за да го почувствате, достатъчно е да прочетете „Безкраен празник” и книгата ще ви отведе там.
Издаденият посмъртно през 1964 година „Безкраен празник” покрива времето, което авторът прекарва в Париж от 1921 до 1926 г.
В действителност книгата никога не е била окончателно завършена в представите на Хемингуей. Той оставя няколко варианта през предходните години, но за нито един от тях не е написал въведение или последна глава, които да го задоволят, нито пък се е спрял на определено заглавие. Истината е, че Хемингуей работи върху книгата до април 1961 г.
Някои от главите имат по два края, написани лично от него и все още не е решил кой да остане. Алтернативните варианти са оставени в настоящото издание в първоначалния им вид, дело на самия писател.
Най-мъчително Хемингуей е написал онази част от „Безкраен празник", в която се описва епизодът с изневярата му към Хадли с Полин, както и краят на техния брак. Угризенията, които Хемингуей изразява и отговорността, която поема за раздялата с жена му, както и „невероятното щастие”, което изпитва с Полин – всичко това редакторите изрязват от текста в публикуваните досега издания. За първи път читателите на настоящото издание ще прочетат пълния текст, написан от Хемингуей. Мери Хемингуей прави толкова сериозната редакция на този текст, за да задоволи по-скоро собствените си интереси.
Публикуваната за първи път “Nada y Pues Nada” е създаден от Ърнест Хемингуей за около три дни – от 1 до 3 април 1961 г., като възможна финална глава на сборника. Това е и последният текст, който той пише за тази книга и е запазен в един-единствен ръкописен вариант, представен факсимилно в изданието. В него до голяма степен виждаме отразено душевното състояние на автора в този период – само три седмици, преди да направи опит за самоубийство.
„Скици от Париж” е работното заглавие, което авторът сам поставя. После изпраща на издателя списък с предложения за заглавия. Окончателното заглавие „Безкраен празник” е избрано от Мери Хемингуей след неговата смърт. Не може да се срещне никъде в черновите му, но идеята й е подхвърлена от А. Е. Хочнър, който си спомня, че Хемингуей споменал тази фраза пред него в бара на парижкия „Риц” през 1950 г.
Настоящото автентично издание на „Безкраен празник” освен възстановените – в нередактиран и несъкратен вариант части, съдържа и нови, превеждани за първи път, материали. Представени са и фрагменти, които показват творческата работа на Хемингуей върху ръкописа.
Томчето е обогатено със снимки и факсимилета на ръкописи и бележки към „Безкраен празник”.