Сведения за живота, бита и изкуството на славяни и прабългари, както и художественото наследство от траките, са разгледани от изтъкнатия български изкуствовед и археолог Никола Мавродинов в книгата „Старобългарското изкуство“ (с подзаглавие „Изкуството на Първото българско царство“). Авторът обръща специално внимание и на българското изкуство преди Покръстването – столицата Плиска, първите дворци, езическия храм, както и след Покръстването: архитектурата и църквите по времето на княз Борис и цар Симеон, златарството, живописта към края на IX век и други.

Мавродинов започва изследванията по този особено ценен труд през 1946 г. с проверка на паметниците, които не са били достатъчно добре проучени и на плановете на постройките в Плиска. През 1948 г. се концентрира отново върху паметниците в Преслав, Мадара, Несебър, а впоследствие разширява по-ранни свои изследвания върху старото българско златарство и скулптура. Ученият свързва отделните области на някогашната ни култура, стараейки се да обясни социално-икономическите условия във всяка отделна епоха, което му позволява да характеризира по-отблизо всяка една от тях. Внимателното тълкуване на явленията и фактите му дава възможност да ги представи в нова светлина и да долови основните тенденции в развитието на родното изкуство и култура в конкретния период.

Самият Мавродинов (1904–1958) пък е виден български изкуствовед и археолог. Завършва история и археология през 1928 г. в Лиеж, Белгия. Асистент е в Народния музей в София (1931–1934), където впоследствие е и уредник (1934–1944). Той е един от най-вещите познавачи на българското средновековно изкуство, архитектура и култура. Професор по история на изкуствата (1954–1958) и член-кореспондент на БАН (от 1946 г.), също е и действителен член на Българския археологически институт (от 1939 г.). Сред многобройните негови трудове са „Гробница от IV в. сл. Хр. в Пловдив“ (1926), „Външната украса на старобългарските църкви“ (1934), „Проучвания върху старобългарското изкуство“ (1936), „Боянската църква и нейните стенописи“ (1943), „Старобългарската живопис“ (1946) и др.

„Старобългарското изкуство“ съдържа богат илюстративен материал с над 300 илюстрации.