Нобеловият лауреат за литература Марио Варгас Льоса беше удостоен с титлата Доктор хонорис кауза от Софийския университет „Свети Климент Охридски”. Испаноперуанският писател е определян за един от най-значимите съвременни творци. Варгас Льоса е автор на 17 романа на испански, част то които са филмирани. Работил е като драматург и журналист. Печелил е редица престижни награди, а през 2010 г. получи и Нобеловата награда за литература.
Пред "Класа" Варгас Льоса сподели мисли за ролята на интелектуалците по време на криза.

Щастлив съм, че посетих България. Безкрайно съм благодарен на Софийския университет за удостояването с титлата Доктор Хонорис кауза, както и на Посолството на Испания, коуто положи много усилия за осъществяването на моето посещение. Дори времето e  е на моя страна, слънчево и топло, и така ще бъде през трите дни на престоя ми тук.  Посетих Боянската църква, очароваха ме фреските, разгледах Националния исторически музей в компанията на зам. кмета на София, който е археолог и ми разказа много интересни неща.  полезно
Дали интелектуалците могат да помогнат на политиците да преодолеят институсионалната криза?
Интелектуалците толкова много пъти са се лъгали по отношение на политиката, че вече нямат доверие в политиците. Затова и хората вече не вярват,  че интелектуалците ще им помогнат. Вярно е че интелектуалците понякога са твърде слепи по въпросите на политиката, но въпреки това са  длъжни да  участват в обществения живот на гражданите,  защото могат да допринесат за изграждането на политически език, съзидателен, креативен, без клишета. Защото  точно интелектуалците  създават езика на общуването дават му функционалност и това би могъл да бъде приносът им в политиката – езикът на политиците да е разбираем, автентичен, да служи за разпространявато на истини, не на лъжи, Важно е политиката да не бъде само тема на днешния ден, но и създидание, лансиране на креативни предложения, на реалистични идеи. Затова  се изисква въображение, в това отношение интелектуалците могат много да помогнат.
От друга страна не всички интелектуалци са се излъгали – някои бяха по-чувствителни,  защитиха добрите възможности. Затова интелектуалците не бива да се въздържат от политиката, от участие в обществения живот, и трябва да го правят активно. Те трябва да бъдат предният фронт  на защитата на свободата, защото свободата е основно предпоставка на съзидателния интелектуален живот. Литературата без свобода се задушава. Защитата на определени ценности като свободата трябва да задържа интеблектуалците винаги в първата редица на борбата. В моменти на кризи са нужни идеи и перспективи, и разум – в тази насока и интелектуалците винаги мвогат да допринесат нещо позитивно.