Световната премиера на вълнуващия музикален спектакъл Еструна се състоя на 24 април в зала "България". Спектакълът обединява традицията на Фламенкото(Арканхел),българската фолклорна песен(хор Нови български гласове-Лалетата) и етно-джаз  езика на Антонио Форчоне (акустична китара) , Йелси Ередиа (контрабас) ,Агустин Диасера (перкусия) и специалния гост Теодоси Спасов (кавал).
Проектът е с подкрепата на Посолството на Испания в България , Институт “Сервантес“ , Мутинационалната компания „Рока“ и съфинансиран от Столична програма Култура“ 2013г.на Столична община и се реализира в подкрепа на кандитатурата на София за европейска столица за2019г.
Добрата организация и умелата реклама изпълни столичната зала България с възторжени почитатели от всички възрасти на фламенко,българския фолклор и джаза.
Водещият на музикалния проект Estruna Антонио Форчоне и Рено Гарсия-Фонс са авторите на свои композиции в нов аранжимент, като в програмата на вечерта бяха включени прочувственните мелодии (Alhambra,Nostalgia,Agua Dulce,Enamorado) ,както и няколко класически фламенко песни(La leuendo del tiempo ,la Aurora de Nueva York) на Федерико Гарсия Лорка.
Вокалните партии на“Нови български гласове-Лалетата“,талантливо написани от доц.Георги Петков и изпъстрени с приказни звучения,сякаш долетяли от космоса възкресиха красотата на бисерите от нашия фолклор:“Лале ли си зюмбюл ли си“,“Руфинка болна легнала“ и“Снощи съм минал кузум Еленке“.
Идеята Estruna се заражда спонтанно преди година, на последния фестивал“Jazz plus”,когато изпълнението на емблематичната песен“Лале ли си,зюмбюл ли си““изтръгва възторг в слушателите“ и изпълнителите,с изострения си творчески усет осъзнават смисъла на своите бъдещи творчески усилия,“да дадът нов творчески прочит на испанската и българска песенна традиция,като я проектират в съвремието ,вдъхвайки и модерна чувствителност“!Етно джаз триото,по забележителен начин успя да спои и запали огнено, въздействащо до краен предел изкувство! Специалния гост, Теодосий Спасов „обагри“ с неповторимото си свирене богатата звукова картина.
Сценарият на програмата криеше всеки миг изненади и публиката се радваше от сърце на музикалните сюрпризи , възнаграждавайки с бурни аплодисменти артистите.
Любовта ми към стилът Фламенко ме е водила многократно в известни клубове в Испания,където съм се наслаждавал на това вълшебно изкувство и смея да твърдя,че с пеенето си Арканхел оправда името си на майстор на фламенко и удивително се преливаше в типичните за „Българските гласове“ интонации.С характерния си тембър,с красивия си глас и огромен диапазон, певецът омагьосваше слушателя,въвеждайки го в дълбините на испанската душевност.
В заключение,всички тези великолепни музиканти,“идващи от различни култури и музикални стилове“,успяха да заговорят на прекрасния език на нейно величество-Музиката!