Горгони в депото или Апокалипсис сега. Изложбата се открива на 30 април в СГХГ.
„Другото око” е поредица от изложби по идея на Мария Василева, в която не-изкуствоведи са поканени да работят с музейната колекция. Идеята е да се погледне отвъд традиционните интерпретации на историята и по възможност да се извадят на бял свят позабравени произведения, както и да се установят нови връзки между тях.
Проектът „Другото око“ се бори с инерцията на гледането и интерпретирането. Той включва в диалога с музейните експонати хора, които упражняват фантазиите си в други културни полета или не са обременени от тясно специализираното знание. Разчитаме свежестта на техния поглед да ни поднесе изненадващи открития и да изгради нови контексти за познати произведения.
Първото издание през 2010 г. „Художник в депото“ на Лъчезар Бояджиев ни преведе през инсталационен лабиринт, изграден на базата на интимни, приятелски, колегиални и служебни взаимоотношения между поколения художници, вплели работите им в тъкан от невидими, но определящи творчеството им диалози. През личния поглед на човек, част от тази сплав от интриги и емоции, разположена на малка обозрима територия, Л. Бояджиев изведе разказ за различни времена и преминаващи през тях без прекъсване сюжетни линии. В „По никое време“, 2011 г., философът Боян Манчев опонира

на собственото си очакване да открие в колекцията предимно големи исторически теми и идеологически разкази. За сметка на това той намери един
хармоничен баланс между „частно/общо, труд/делник, човешко/нечовешко, принуда/свобода, идеологическа утопия/идилическа утопия“ и посвети изследването си на специфичното, чисто художническо време, което като че ли преодолява историческото.
Ани Васева, Боряна Росса и Моника Вакарелова сблъскват различни възгледи и усещания за колекцията, които макар и на пръв поглед противоречиви, намират множество пресечни точки. Погледът им се движи между драмата на суровата реалност и безвремието на неслучилата се такава, между очакването и действието, между съществуващото и несъществуващото; рее се из депата и се опитва да открие произведенията с „двойно дъно” (по Ани
Васева). Светът на изкуството е съставен от много светове, както впрочем и животът. Ани, Боряна и Моника маркират своя територия през десетилетията и ни я предлагат като един от многото възможни маршрути през времето и пространството.
В изложбата са включени около сто произведения на художници от различни епохи и течения от края на 19-ти век до наши дни, изпълнени в разнообразни техники – живопис, графика, скулптура, фотография, видео, обект. Сред авторите са Георги Данчов, Иван Мърквичка, Андрей Николов, Цанко Лавренов, Пенчо Балкански, Веселин Стайков, Бинка Вазова, Стефан Гацев, Георги Баев, Лика Янко, Васил Симитчиев, Станислав Памукчиев, Маргарита Пуева, Едмонд Демирджиян, Лъчезар Бояджиев, Иван Мудов, Стефания Батоева и други.
Издаден е каталог на български и английски език.

- - - - - -
Ани Васева (р. 1982 в София) е театрален автор и режисьор. Сред нейните постановки са радиопиесата „Болен” (2010), „Пиеса за умиране” (2010), „Франкенщайн” (2012), „Всичкоядецът” (2012) и „Метеор” (2013). Съосновател на МЕТЕОР.

Боряна Росса (р. 1972 в София) работи в областта на пърформанса, филмa, фотографията, дигиталните изкуства, прави собствени кураторски проекти. Заедно с Олег Мавроматти основава групата Ултрафутуро през 2004.  Преподава в департамента Трансмедия в Сиракузкия университет, Ню Йорк.

Моника Вакарелова (р. 1987 в София) е докторант в катедра „История и теория на културата" в СУ. Занимава се с културна история на съвременността, а настоящите й интереси са свързани с образи и безòбразни събития.