Радой Ралин е творческият псевдоним на Димитър Стефанова Стоянов, роден в град Сливен на 23 април 1922 г., но отбелязвал дълги години рождения си ден на 22 април 1923 г. Деветдесет години след рождението на един от най-известните български поети и писатели малкият му син и снаха му – Стефан и Таня Стоянови, възстановяват досието, заведено от ДС за следене на Ралин, голяма част от което е унищожена още в началото на 1990 г.

„Радой“ носи подзаглавието „Смутителят на реда и тоягата на властта” и разкрива факти от живота и творчеството на сатирика: за върнатата по необясними причини (идеологически и правни) антология „Приятно ми е“, съдържаща преводи от сто световни автори по време на режима; за върнатата пиеса „Златна рибка“, поискана от Николай Янков, но впоследствие отложена; за задържаните хиляди бройки от вече излязлата книга „Епиграмки в рамки“; за приятелството му с Борис Димовски, Йордан Радичков, Александър Геров, Кирил Христов, Милчо Левиев и др.

Изданието съдържа материали от разсекретените архиви на комунистическите тайни служби, които Стефан и съпругата му Таня преравят, за да възстановят липсващата част от досието на поета. „Радой “ разкрива историята такава, каквато е, опирайки се именно на тези архивни материали, документи и лична кореспонденция. Книгата съдържа също и диск със записи на сатирика – негови думи веднага след 9-ти септември, откриване на концерт на Левиев в Пловдив, как Радой декламира любимия си поет Христов, разговор на Радой с близките на Валери Петров (около 1970 г.), думи на Петър Увалиев за Радой и др.

При освещаването на паметната плоча пред дома на твореца отец Лука казва: „Радой Ралин е къс самородно злато и не са честити тези, които не са го познавали...“ „Радой“ позволява на повече хора да се докоснат до Ралин в цялата му пълнота.

*

„Да! Всички ний сме в култа съпричастни...
Но едни бяха щастливи, други нещастни.
Едни бити бяха, а други – побойници.
Едни си живяха, други са покойници.”
Радой Ралин