Международният филмов фестивал „Милениум” е създаден от Любомир Георгиев и Златина Русева през 2009-та година в Брюксел и е единственият световен кинофестивал, посветен на Целите на хилядолетието - независима инициатива, подкрепена от ООН и много други международни и европейски организации. Той поставя акцент върху работата на независими кинотворци, които обръщат специално внимание на значимите обществени промени в съвремието ни.

През 2013 година фестивалът „Милениум” празнува своя пети рожден ден и ще продължи да изтъква на преден план загрижеността на създателите на филми за настоящето и бъдещето на планетата, връзката на творбите им с реалността, амбицията им и тяхната лична ангажираност да разкриват многообразието на света. Фестивалът „Милениум” ще продължи мисията си да открива нови таланти и да подкрепя артисти, които се фокусират върху „различното” – с всичките му детайли, които ни дават възможност да осъзнаем неговата сложност и да го приемем.

Успехът на досегашните издания на фестивала се дължи на качеството на представените филми, както и на множеството дебати и семинари, които съпътстват събитието.

За първи път наградата за най-добър документален филм на СФФ ще бъде осигурена от международния кинофестивал „Милениум” в Брюксел. Наградата ще бъде връчена от международно жури на 16 март в Зала 1 на НДК, а за втора поредна година в рамките на СФФ ще бъде представена и специална програма от филми, подбрани от „Милениум”.

Един тези филми е документалният трилър „Брюкселски бизнес” (Австрия- Белгия, 2011) на режисьорите Фридрих Мозер и Матийо Лиета, който отвежда зрителите под повърхността на европейската демокрация. Четири от пет политически решения в средната европейска държава се взимат в Брюксел. Но кой на практика стои зад тях? Зад фасадата на Обединена Европа има над 15 000 лобисти, които следват своята мисия да влияят на политиката според интересите на клиентите си. И „Брюкселски бизнес” предлага експедиция в света на лобистите – там, където конгломератите от Пи-аР компании функционират в свои собствени мрежи на влияние и в близки връзки с политическия елит, и където всяко решение има цена, но въпросът е кой плаща.

„Брюкселски бизнес” пресъздава ситуацията в европейската столица през гледните точки на двама мъже – единият е политически активист, който се бори срещу корупцията на лобистите, а другият е един от най-известните и влиятелни лобисти в Европейските и международни търговски въпроси.


Филмът на Андрей Грязев „Утре” (Русия, 2012) е посветен на едно от най-ярките явления в съвременното руско изкуство - арт-група „Война”. Основателите ù Вор („крадец”) и Коза живеят в нелегалност, отглеждат едногодишния си син Каспер и провеждат творческите си акции на тънката граница между изкуството и криминалните деяния. Смелите им политически послания притесняват всички и не оставят никого безразличен. Те живеят в настоящето с надеждата, че утре ще могат да променят света.

„Това е филм за хора, които се опитват да създадат затворен свят. В него не важат никакви закони и можеш да правиш това, което ти харесва – топката пада под колата и тя се преобръща, вдигат се мостове с нарисувани фалоси. Изведнъж се появява държавата и наказва тези детски постъпки, квалифицирайки ги като терористични действия на маниаци и серийни убийци. Това е парадоксално и внушава мисълта, че далеч не всичко е наред”, коментира режисьорът. „Утре” е първият руски документален филм, участвал в програма „Форум” на Берлинале. Кинопродукцията е удостоена с наградата за най-добър филм на Ундерхил фест ’12 и има номинация за наградата „Съдърланд” – БАФТА ’12.

Продукцията на Иран и Великобритания „В прегръдките на майка ми” (2011) на режисьорите Мохамед Джабара Ал-Дараджи и Атиа Джабара Ал-Дараджи е филм за надеждата и новия старт в живота. На фона на потресаващия ужас в държавните сиропиталища в Багдад, на които става свидетел, Хушам създава приемен дом, в който се опитва да даде ново начало в живота на младите жертви на войната. Сирачетата, които са обединени в общата неволя, са умалено огледало на етническата, културната, религиозната и класовата мозайка в Ирак. Един ден домът е заплашен от затваряне, а Хушам и децата се опитват да спасят убежището си, като организират концерт за събиране на средства, в който децата изразяват копнеж по всеотдайната майчина обич.

Документалният разказ „Лошо време” (2011), копродукция на Германия и Великобритания, е дело на режисьора Джовани Джоми, посветен на ужасяващите последици от климатичните промени на Земята. Историята е за едно общество, в което жените са брутално потискани. Те живеят на остров Банишанта, който се намира в Бенгалския залив, южно от Бангладеш. Островът е дълъг само 100 метра и е широк едва 10 метра. Промяната в световния климат, която се изразява във все по-чести циклони, повишаване на нивата на реките и засилваща се ерозия на почвата, бавно унищожава малкия остров.