През февруари в Русия ще излезе сборникът с приказки и легенди на Леонардо да Винчи. Геният на епохата на Възраждането в Русия е малко известен като литератор, още повече като разказвач на приказки.
Редакторът на сборника „Приказки и легенди” на да Винчи - Наталия Гусарова отбеляза в интервю за „Гласът на Русия”, че Леонардо да Винчи е малко известен като разказвач на приказки не само в Русия, но и в целия свят. Макар през XV век, в Италия славата му като писател да е била много голяма:

- Ако тази книга се беше появила докато Леонардо беше жив, тя не би предизвикала никакво учудване сред съвремениците му - те са знаели, че великият художник е бил неизчерпаем на измислици фантазьор, великолепен разказвач. Хората слушали всяка негова дума. Историите му преминавали от уста на уста, от баща към син, от син към внук. И досега в някои италиански села се разказват народни приказки, автор на които всъщност е Леонардо да Винчи.

Геният не е пазил историите си. Записвал ги е между другото на листовете с по-важни размишления. Продължава Наталия Гусарова:

- Ръкописното наследство на да Винчи не е било публикувано, докато той е бил жив. А след смъртта му то се е разпиляло по целия свят. До наши дни са стигнали над 7 хиляди листа. Обединяването и публикуването на това разнородно литературно наследство започва едва през XIX - началото на XX век.

Първи са били публикувани научните му трудове. През 70-те години на миналия век най-старото флорентинско издателство „Джунти” за първи път публикува приказки на Леонардо. В средата на 80-те години са бяха преведени на руски от известния изкуствовед и специалист по Италия Александър Махов. Но започна „перестройката”, която приключи с разпадането на СССР. Уникалната книга остана почти незабелязана.

Новото издание също е превод на Александър Махов, допълнен от рисунките на италианската художничка Адрианна Савиоцци Маца. 79 кратки легенди, приказки и притчи в проза. Всяка не повече от страница. Главните герои са животни, растения. Но те говорят като хора. И решават напълно човешки проблеми - карат се за земя и вода, попадат в собствените си капани, оказват се в нелепи ситуации заради самохвалството и мързела си. Изглежда, че всички приказки в света са построени на такива сюжети. „И все пак тази книга е извънредно важна!”, - каза в интервю за „Гласът на Русия” преводачът Александър Махов:

- В нашия век на неверие, прагматизъм, е много важно до читателя, особено до младия читател да стигнат мислите, казани от великия гении. Надявам се, че неговите мисли за доброто, светлото ще докоснат душите, ще влезят в съзнанието. Животът е вечен, безкраен. Но доброто също е вечно и безкрайно - въпреки злото, което ни заобикаля. Леонардо е вярвал в това.

Приказките на да Винчи ни запознават на първо място с него самия, твърди преводачът, с неговите принципи и възгледи за обществото.