Премиерното заглавие на театър „Възраждане“ е повече от любопитно: „Последната тайна на Фреди Меркюри“. Премиерата е насрочена за 19 януари. Режисьор е Съни Сънински, сценография и костюми: Невяна Кавалджиева, музика: Тодор Стоянов. Участват актьорите
Свежен Младенов, Анатоли Лазаров, Георги Златарев, Мариана Жикич,
Яна Кузова, Филипа Балдева. Автор на текста е Ирина Гигова.
Фреди Меркюри е гениален композитор и поет, блестящ пианист, танцьор, хореограф, актьор и мим, създал видеоклипа в музикалната индустрия и превърнал го във висше изкуство. За фронтмена на „Куин” сякаш се знае всичко. Но неговата позната на света „официална” биография е може би най-голямата мистификация в шоубизнеса на ХХ век.  Изследователи са убедени, че тя е скалъпена след смъртта на артиста с фалшиви интервюта и неколцина лъжесвидетели от близкото му обкръжение. Факт е, че материалите със спомени за Фреди изобилстват с противоречия. Хронистите не могат да постигнат консенсус по много въпроси, един от които е имал ли е Меркюри страстна връзка с великия балетист Рудолф Нуреев, или двамата изобщо никога не са се срещали.
Точно тази предполагаема връзка (ре)конструира пиесата на Ирина Гигова „Последната тайна на Меркюри“. Текстът превръща  противоречивото житие на певеца в метафора за съдбата на артиста: да е винаги на показ, но почти никога себе си. Пиесата е за пътя на едно човешко същество към друго, за самотата на твореца и за манипулациите, на които е подвластен човекът на изкуството. Тя задава въпроса: „Ами ако…?“
В някои от репликите на Фреди познавачите ще доловят фраза от негов хит; много от репликите, произнесени от героите действително са изречени, други са напълно измислени. Сюжетът не претендира за правоверна документалност, но е абсолютно възможен.
„Раждането на този текст не беше планирано. Той просто ме обсеби. Преди време, ровейки в интернет, съвсем случайно попаднах на няколко глави от документално разследване за живота на Фреди Меркюри на рускинята Мариам Ахундова, историк и богослов… То ме изуми със своята различност по отношение на всичко срещано по темата…  Пиесата, която се роди след това, в известен смисъл полемизира с нейната теза, но е заразена от същото желание да погледне отвъд общоприетото – казва авторката Ирина Гигова. – По-късно от любопитство прочетох още много биографии на Фреди: на български, на руски, на английски, на италиански… От Джим Хътън, Лора Джаксън, Фил Сътклиф, Лесли-Ан Джоунс, Питър Фрийстоун… Те нито с ред не промениха моя текст…“