Почина оперната певица Галина Вишневская. Тя беше на 86 години.
„Козът в колодата на Болшой Театър” - така наричаха Вишневская по времето, когато тя блестеше на тази сцена - от 1953 до 1974 година. Тя е и първата руска певица покорила сцената на американския „Метрополитен опера”, и други от най-добрите сцени в света. На нея са посвещавали свои творби класици на 20 век като Дмитрий Шостакович и Бенджамен Бритен. „Успях във всичко, - каза един път Галина Вишневская и продължи - имах най-доброто в живота - най-добрия театър, най-добрия мъж, най-добрите диригенти и режисьори”.

Те може да са били различни: мъж на Галина Вишневская бе великият музикант Мстислав Ростропович - контактен, общителен, имащ милион приятели – от крале до гардеробиери. А тя - непристъпна оперна дива, амазонка, която не се страхува на каже истината в лицето на когото и да е, въпреки положението и длъжността му. Такъв беше характерът на жената, преживяла в детството си ужасите на Втората световна война, сирачество, глад...В автобиографическата си книга „Галина. Историята на живота”, преведена на 34 езика, Вишневская пише: „Преживях цялата 900-дневна блокада на Ленинград по време на Втората световна война, изваждах ранените от бомбардировките, едва не загинах от дестрофия. Трябваше да оживея, да се боря каквото и да става! Помогнаха ми мечтите. Представях си, как ще свърши войната и аз ще пея на сцената...”. Не е учудващо, че Галина Вишневская най-много от всички награди с които е била удостоявана цени медала „За защитата на Ленинград”.

Музикалната си кариера Галина Вишневская прави заедно с мъжа си Мстислав Ростропович. Те познават и мигове на пълен триумф, и години на сериозни изпитания, когато, обвинени в дисидентсво, те са принудени през 1974 година да заминат за чужбина, като са били лишени от съветско гражданство. Те са живеят щастливо, отбелязват „златна сватба”, завръщат се триумфално в родината си през 1991 година.

Галина Вишневская напуска оперната сцена, през залеза на кариерата си, обяснявайки постъпката си така: Почувствах, че пеенето не ме прави щастлива”. Но животът и в изкуството продължава още много години. Тя прави фурор като кино актриса, след като се снима във филма „Александра: на видния режисьор Александър Сокуров. Тя създаде в Москва „Център за оперно пеене”, и подготвяше там млади оперни артисти. И веднъж, разказвайки за този свой проект, отбеляза:

- Получих всичко в Русия. Аз съм рускиня, учили са ме тук. И искам да дам всичко, което мога, на скъпите си ученици.

Галина Вишневская я няма, но дивния и глас, за щастие на потомците и, се е запазил в записите и ще остане завинаги еталон на вокалното изкуство.