Историята на успеха на Венера Гимадиева прилича на сюжет от холивудски филм. В последния момент тя замени разболялата се певица, която трябваше да пее на премиерата на „Травиата”. И на следващия ден Венера, както се казва, „се събуди известна”.
След този успех Венера веднага получи покана да пее Травиата на оперния фестивал в Глайдборн и в лондонския Ковънт-Гардън. Тези представления са планирани за 2014 и 2015 година.

За Гимадиева тази премиера беше първата голяма партия на сцената на театъра. След като завършва Казанското музикално училище и Санкт-Петербургската консерватория, Венера отначало работи в операта на Санкт-Петербург. Тя идва в „Болшой театър” преди 3 години, като получава възможност за обучение в младежката оперна програма на театъра. Меломаните заговориха за младата и талантлива солистка след премиерата на „Златното петле”, където тя пя Шемаханската царица. А в „Травиата” Венера се доказа вече като завършена певица и талантлива актриса. Самата тя разказва, че се е готвила за тази партия много сериозно:

- Струва ми се, че всеки актьор трябва да търси в себе си чертите, които пристъват при всеки човек, но те трябва да бъдат развивани. Този път, когато се подготвях за „Травиата” още веднъж прочетох романа на Дюма, като намерих там нещо ново за себе си.

Когато в края на операта, в сцената на смъртта на Виолета тя падна, залата ахна. Самата Венера твърди, че в този момент не се е страхувала от нищо:

- Не изчислих ръста си според леглото, не сметнах, че мога да се ударя, въобще не мислех за това. След това ми казаха, че на сцената не се пада така, че трябва отначало да си сгънеш коленете. Но аз съм виждала на улицата как хората губят съзнание - те падат назад. Затова си помислих, защо да не падна така. Моята героиня умира, това трябва да е страшно. И когато влезя в образ, това може да е актьорска лудост, но мога да направя всичко, което трябва.

Прекрасна на сцената и скромна в живота, Венера разказва, че по принцип трудно започва репетициите:

- Винаги ми е трудно да започна репетициите. Но, режисьорът, музиката, диригентът - всичко това става едно цяло и ми помага да се отпусна.

Днес тя сбъдна най-голямата си мечта - тя е солистка на „Болшой театър”.