Проблематиката за границите (въображаеми / представи /практики...) се налага повече от
всякога – има геополитически граници, но също социетални, социални, политически, или произведени и
изпитвани от дигиталното пространство естетически, художествени, както и геоартистични граници. Как
да виждаме границите? Какви нови парадигми трябва да се изградят, за да се облагородят тези нови
проблематични реалности? Какви промени предизвикват новите граници (геокапиталистически,
геодигитални, геоартистични, геоестетически), които непрестанно изникват сред критиката на
старите граници (символни, културни, географски, геополитически)?
Семинарът в София се свързва от една страна с научния цикъл 2012 ГРАНИЦИ, който се
изпълнява от лабораторията за изследвания в съвременното изкуство Labex ARTS-H2H, от друга
страна – с колоквиума Close but Unknown Neighbors : Balkan Sociological Perspectives, организиран на 9 и 10 ноември в София от Българската социологическа асоциация и от Balkan Sociological Forum.
Ще бъдат представени три изложби
Франц Аабаа, Видимите останки от границите, 2012
Франц Аабаа е съвременен артист без гражданство, който приема да показва
изкуството си, но отказва покаже себе си : артистът не е от значение, важни са само
темите, предметите и проектите, картините, текстовете и събитията. Изложбата му
ще бъде представена от Франсоа Сулаж.
Бернар Кьост, Икони, 2012
NKOHA (Икони) е серия фотографски изображения, създадена като
продължение на посещението на Бернар Кьост в София през ноември 2011
година. Съвсем естествено се случва така, че авторът възвръща в живота на
града тишината и шепота на чудните икони от музея : точката на пресичане на
тези два свята придава на образите му нов статут. Има образи, които ни
обсебват, именно тези, които винаги сме смятали, че познаваме. Те са
очевидни, вибрират, устояват и то не само на времето.
Бернар Кьост, Няколко легенди от границата на века, 2012
Представите за много и различни, но несигурни места, най-често безлюдни,
се редят една след друга и с натрупването си ни навеждат на мисълта за
каталог на това какво би бил светът.
Първо, жълтите режещи белези добавени към пунктира околовръст
непрекъснато объркват естетиката на картините и отекват нарязаната карта на
планетата с прокарани линии според капризите на историята, пренебрегнали
мнението на местните населения. Без граница, няма другаде. Няма вътре, няма навън.
Творенето на тема граници е покана да се следва художествения път, който ще
открие пред фотографията възможността да придаде конкретен израз на една
абстрактна тема или понятие. Изложбата ще бъде представена на живо от
автора.