Срещата с авторката Изабела Шопова и екипа на издателство „Колибри“ е на 29 юни от 18,00 часа в книжен център „Гринуич“, бул. „Витоша“ 37. Поводът – появата на новата книга „На запад от рая“. След встъпителните думи от Росица Ташева и Георги Ангелов ще си говорим за Австралия и Нова Зеландия, за пътешествия, приключения, паяци и крокодили, мравки, тийнейджъри, черни лебеди, тасманийски тигри, коралови рифове, пустини, аборигени, готварски рецепти и изобщо за каквото ни хрумне.
Ще се посмеем колкото ни душа иска.
Ще пътуваме виртуално из Южния континет с фотоизложбата на Изабела, ще опитаме вкуса на Австралия с ромно-джинджифилови коктейли и лавандулови хлебчета, „Веджемайт“ сандвичи и австралийски горски чай; ще си припяваме с култовата австралийска група „Мен ат уърк“, ще се потопим в музикалната магия на аборигенското диджериду, а за финал ще се отдадем на кулинарна вакханалия и ритуален линч на пандишпанови кубчета в течен шоколад и кокосови стърготини в импровизирана работилница за традиционни австралийски „ламингтъни“.
Елате гладни. И жадни за приключения.
Повече информация за авторката и книгите:
http://colibri.bg/resultsa.php?author=254

Коя е Изабела Шопова?

„Родена съм във Варна през 1971 г. Прекарах ранното си детство на село, мечтаейки да се върна в родния си град. Имаше нещо омагьосващо в Морската градина и фонтаните на площада. Tъкмо тръгвах на училище, когато мечтата ми се сбъдна - върнахме се да живеем във Варна за постоянно. Обаче се озовахме в най-новия, най-далечния и най-негостоприемен квартал на града, сред хиляди новодошли другоселци като нас. Инфраструктурата беше недоразвита, нямахме телефони, градският транспорт беше кошмарен, нямаше достатъчно класни стаи в училището и учехме на три смени. Кал, бетон и грохот на излитащи самолети (от близкото летище) доминираха живота ни. Без да знаем, живеехме в имигрантско гето. Но пък беше весело - със съседите от блока (имигранти като нас) бяхме като едно голямо семейство.
Аз бях вундеркинд - научих се да чета в много ранна възраст и четях много. Мечтаех да стана първата българска жена космонавт. На 11 години бях приета в експериментална паралелка за изпреварващо обучение в Математическата гимназия във Варна и завърших училище, преди да навърша 16. Продължих образованието си във Варненския технически университет. Сдобих се с диплома по специалността „Радио- и телевизионна техника“ в края 1993 година, точно когато всички варненски заводи затваряха и хиляди квалифицирани, опитни инженери оставаха без работа. Потенциалните ми работодатели мислеха, че се шегувам - 21-годишна с новичка диплома в едната ръка и новородено бебе в другата, търси работа като инженер.
Наложи се да си търся друго поприще. В годините на прехода работих какво ли не - бях манекенка в завода за облекло „Дружба“, плетях бутикови пуловери и ги продавах в прохождащите тогава частни бутици, водех курсове за манекени към фирмите „Богоя" и „Инел“, бях рекламен агент във варненския ежедневник „Народно дело“, работих в рекламния отдел на Радио Варна. Точно посред вихрещата се галопираща инфлация на 1995-а станах търговски представител на никому неизвестните тогава продукти на френския козметичен и фармацевтичен гигант „Пиер Фабр“ чрез българската фирма „Арикозметик“. Оцелях сред икономически крах и политически кризи и създадох търговска империя по Черноморието. Четири години по-късно станах регионален мениджър в дистрибуторската компания „Интербрандс“, дивизия „Колгейт-Палмолив“. През 2002-ра прекъснах кариерата си, за да последвам съпруга си в Нова Зеландия. В продължение на години пишех писма и статии за живота и приключенията ни там, които публикувах в сайта за българите по света иде.ли и на други места в интернет. Когато се преместихме да живеем в Бризбън, Австралия, събрах всички писма за Нова Зеландия и ги предложих на издателство „Колибри“. Така излезе „На изток - в рая“. Приключенията ни на австралийска земя пък се превърнаха в „На запад от рая“.