Помните ли филма „Приложна магия” със Сандра Бълок и Никол Кидман, в който имаше много от въпросната магия, романтика и един зъл български магьосник, от когото двете сестри трябваше да се отърват, игран от смуглия красавец Горан Вишнич? Филмът стана любим на всички, които вярват, че в живота съществуват повече загадки и вълнуващи чудеса, отколкото боговете на делника се опитват да ни убедят, че има.
Суперуспешният филм всъщност е екранизация на още по-успешния едноименен роман на Алис Хофман, авторка на много творби за възрастни и деца, наситени със същия магически заряд.
Родената през 1952 г. Хофман е призната за кралицата на магическия реализъм в американската литература и всяка нейна книга е очаквана с нетърпение и от публиката, и от критиката. Изумително е, че толкова успешен и качествен автор досега е бил непознат на българските читатели. Пропускът обаче ще бъде наваксан, защото на пазара у нас излиза една от емблематичните книги на Алис Хофман – „Ледената кралица” (The Ice Queen), а до края на годината ще се появи и най-новият й роман, бестселърът на „Ню Йорк Таймс” „Пазителките на гълъбиците” (The Dovekeepers).
„Книгите може би са единствената истинска магия.” Това е цитатът, който най-добре описва самата Алис Хофман и нейните текстове. Хофман вярва в магията, дори и останалите хора да не споделят нейната вяра. Магията във всичките й романи не е от типа фокуси, които прави Дейвид Блейн, а е много по-трудна за осмисляне и приемане – това са чудесата, които обикновено пропускаме във всекидневието си. Не ги виждаме, защото често сме под заклинание, което сами сме си направили, твърди авторката, заклинание, което е резултат от нашия собствен избор и от взетите решения.
Мненията на критиците и читателите за романите на Алис Хофман са повече от положителни, рецензиите са пълни с определения като „един от най-добрите автори в съвременната литература” („Кливлънд плейн дилър”) или „Хофман е истинска богиня, разказваща истории - в един ден напоява земята, за да разцъфне и даде плод, само за да поведе на следващия читателите до дъното на най-мрачната меланхолия” („Буклист”).
След безусловния си успех още с първите си книги Алис Хофман се превръща в един от най-интересните и впечатляващи американски писатели. Стилът й е толкова отличителен – цветисто наситен с метафори и същевременно трепетно лаконичен и изчистен, когато трябва да забие перото в най-болезненото място, че в съвременната американска литературна критика името й е станало нарицателно за добра проза.

С какво ще ни омагьоса „Ледената кралица”?

Първата книга, с която българските читатели ще открият света на Алис Хофман, е вълнуваща история за любовта, загубата и болката, за прошката и духовното възраждане.
В една снежна вечер малко осемгодишно момиченце си пожелава нещо – от онези желания, които могат да променят живота ти за един миг, преди да имаш време да пожелаеш да си ги вземеш обратно. „Разбира се, бях егоистка, но нима всички осемгодишни момиченца не се мислят за господарки на вселената? Нима те не заповядват на звездите и моретата?” Момичето пораства с парченце лед, забито в сърцето си. Един ден, вече зряла жена, докато седи до прозореца на кухнята си, я удря мълния. След удара героинята страда от необикновени странични ефекти - не може да вижда червения цвят и винаги й е студено. Мълнията я среща с тайнствен мъж, Лазарус Джоунс, също оцелял след гръмотевичен удар, който може с дъха си да накара водата да заври и чието докосване я изгаря. Две стихии се събират, за да си причинят взаимна болка и наслада.
„Винаги съм се интересувала от времето, от климата, от природата, казва Алис Хофман. Това, което става през последните години – цунамита, земетресения, особено в Югоизточна Азия, е ужасно. Всички сме потънали във всекидневните си проблеми и после, в един миг, осъзнаваме колко сме нищожни и колко малко можем да контролираме живота си. Обикновено не знам какво ме е вдъхновило за книгата, преди да я завърша. Тогава причината ми се разкрива сама. Когато се замисля сега, ми се струва, че в „Ледената кралица” става дума за това, как да оцелееш. Аз самата съм преборила рака; героинята в романа е ударена от мълния на мястото, където е и моят белег. Предполагам, че написах този роман, за да покажа на хората как да се справят, как да оцелеят и да се преборят – дори и със самите себе си.”
В своите романи Хофман винаги прокарва плъзгаща се линия между реалността и фантазията и се заиграва с идеята колко лесно е тя да бъде прекрачена. Според нея, макар историите за свръхестествените феномени, които често присъстват в книгите й, да са на пръв поглед противоположни на рационалните опити за обяснение на света и природата, на живота и смъртта, в известен смисъл те изследват една и съща територия. Любимият й похват е навлизането в света на познатите и любими на всички приказки – тези на Братя Грим и Андерсен, на Шарл Перо, както е в случая с „Ледената кралица”. „Приказките отиват до най-дълбокото, там, където ни е страх да стигнем – като например да бутнем вещицата във фурната. Това е начин да се справим със страховете си чрез психологическо заместване – то просто не се случва в нашия дом. Приказките ни казват, че във всяка от тези истории има един дълбок психологически символизъм. В тях е заложено това, което наистина чувстваме, най-дълбоките ни и мрачни емоции.”
А на въпроса, какво е според нея истинската магия, Алис Хофман отговаря: „За мен магията е в писането. Писането е като сън, който продължава, когато вече съм се събудила.”

За Алис Хофман

Преди „Ледената кралица” Хофман има издадени осемнайсет романа, два сборника с разкази и осем книги за деца и тийнейджъри. Романът й Here on Earth – осъвременена версия на шедьовъра на Емили Бронте „Брулени хълмове”, е избор на „Книжният клуб на Опра”. Романът й At Risk, в който е описана съдбата на семейство, борещо се със СПИН, е включен в списъците със задължителна литература на множество университети, колежи и гимназии. Сред последните книги на Хофман са романите за тийнейджъри Aquamarine (по който е направен филм с участието на Ема Робъртс) и Indigo, както и бестселърите на „Ню Йорк таймс“ The River King, Blue Diary, The Probable Future и др.
Романите на Алис Хофман са преведени на повече от двайсет езика. Всяка нейна творба влиза в челата на престижните класации на издания като „Ню Йорк таймс”, „Ентъртеймънт уикли”, „Лос Анджелис таймс”, „Лайбръри джърнъл” и „Пийпъл”.