Тенорите били на изчезване?! Не е вярно. Издание на „Ентусиаст“ развенчава мита, че най-красивите гласове в операта постепенно загиват. Нещо повече - мнозина от тях са българи и са донесли световна слава на родината. Става дума за  новата книга на музикалния журналист и контратенор Марин Бончев – „Великите тенори на България“. Изданието разказва за професионалното развитие и музикалната кариера на едни от най-известните български оперни певци, покорили не само българската, но и световната сцена. Разбира се, в книгата са поместени само една част от великите имена на българското оперно изкуство, защото, за да се постигне пълнота при тяхното разглеждане, ще е нужно многотомно издание. Някои от тях са направили кариера в България и са се развивали единствено в родината, други са пели у дома, а трети са придобили международна слава и са дали своя принос в развитието и извисяването на театри като Ла Скала, Гранд опера, Щатсопер – Виена, „Ковънт гардън“. Тенорите, подбрани в книгата, са своеобразна история на оперния театър у нас от неговото раждане до днешния му апогей.
Във „Великите тенори на България“ читателите ще срещнат имената на Петър Райчев, Стефан Македонски, Тодор Мазаров, Димитър Узунов и други. „За мен тенорите са безсмъртни и затова не отбелязвам дати на смъртта им… Безсмъртни са, защото и днес в ушите ми звучат гласовете на Никола Николов като Калаф от „Турандот“, Радамес на Димитър Узунов от „Аида“, Херман от „Дама пика“ на Любомир Бодуров“, разкрива Марин Бончев. Мнозина почитатели на операта ще запитат защо в книгата липсват имената на тенори като Светослав Рамаданов, Димитър Цолов, Борис Богданов, Павел Коршумов, Минчо Попов, Йордан Знаменов, Петко Маринов. Според автора техните гласове остават чисто лирични. Световни звезди, като Бенеамино Джили, Феручо Талиавини, Алфредо Краус, започват като чисто лирични тенори, но успяват да извлекат спинтовото от гласа си и да изпеят не само Каварадоси и Канио, но да достигнат и до Радамес. „И днес се питам дали извличането на този метален, спинтов блясък е плод на педагогическа работа, или се носи по рождение. Отговора нека дадат вокалните педагози“, споделя Марин Бончев.
Освен „анатомия“ на българското оперно изкуство книгата „Великите тенори на България“ има и друга цел. Да възроди патриотичния дух на младото поколение, да го накара да се почувства гордо от факта, че малка България е с такова мащабно присъствие в света на операта. Авторът разказва истории, в които парламенти на отделни страни дават поданство на български певец и го короноват за първи тенор на своята опера, за български гласове, които нарушават правилата на десетки оперни театри и дори уволняват диригенти и директори, когато не удовлетворяват желанието и възторга на публиката да се изпълни на „бис“ дадена ария по време на представления като Стретата на Манрико от „Трубадур“ или арията на Калас. Българските тенори са наричани „железни“ и „златни“ и дори надминават „Рекордите на Гинес“, защото има ли тенор на света, който да е изпял 54 спектакъла на „Аида“ ден след ден, без почивка? Те не са сравнявани с никого, нито с Павароти, нито с Доминго... защото са несравними.