ПОВОДЪТ
Актьорът Веселин Павлов издаде спомени „За словото с любов” (изд. „Пропелер”), чиито герои са плеяда известни артисти, между които Владимир Трендафилов, Константин Кисимов и други колоси на българската сцена. След като завършва славния випуск на Театралната академия 1951–1955 г., Веселин Павлов е на сцената на Врачанския и на Младежкия театър до 1960 г., а в Сатиричния театър 32 сезона играе в 40 пиеси. В седем от най-гледаните от тях е участвал около 1500 пъти: „Римска баня”, „Сако от велур”, „Хамлет в Долно Туткаво”, „Смъртта на Тарелкин”, „Ревизор”, „Игра на котки” и „Седмо – кради по-малко”. Веселин Павлов участва и в игрални филми: „Наша земя”, „На всеки километър”. В книгата си Веселин Павлов се връща 31 години назад, когато през март 1981 г. артисти от Сатирата посещават САЩ и Канада за 1300 години от създаването на българската държава.

---

Актрисата Златина Дончева ме запозна с българския емигрант Данчо Иванов. Той прояви пиетет към артистите, беше му приятно да бъде с нас. Живееше в Бруклин, предградие на Ню Йорк с 5 млн. жители. С осемместния си автомобил „Пакард“ ни разходи из града и докато колежките се захласваха по магазините, с него водихме мъжки разговори. При това първо гостуване в САЩ нямахме спектакли, само рецитали – аз рецитирах нещо, Вели Чаушев рецитираше, а Стоянка Мутафова и Георги Калоянчев изнесоха откъси от пиеси, комедийни сценки. Редувахме се по няколко пъти. Бяхме общо 28 души, по-малко мъже: Никола Анастасов, който беше отговорник на групата, Димитър Манчев, Илия Добрев, Иван Цветарски, Ангел Георгиев-Ачо и нашият зам.-директор Хаджиянков.
Данчо ми се обажда по телефона. „Взимаш Златина и Стоянка Мутафова – тримата ще ви заведа в Теритаун, на 20 мили от Манхатън, в българска къща”.
На улицата пред къщата – пълно с коли. Вътре бяха се събрали около 15-ина българи от целия щат, пристигнали заради нас – да видят живи български артисти. Тогава изключително рядко някой от България стигаше до Америка и те копнееха да поговорят със сънародници. Много се трогнахме от тази тържествена вечеря в наша чест. Нашият домакин Петър (наричаха го чичо Пийт – анкъл Пийт) ме взе подръка и ме разведе из къщата – два етажа по 244 кв. м. Огромна къща!
В трапезарията се хранихме на дълга елипсовидна маса. След вечерята се преместихме в просторния хол – 9 на 8 метра. Имаше обособени четири къта: телевизионен; музикален с разни уредби и тонколони; кът за игра на бридж, покер и канаста; а в четвъртия дамски кът не бил стъпвал мъжки крак. Всичко беше зашеметяващо.
Дойде време да си тръгваме и тогава стана чудото. Местните българи по даден знак излязоха и след малко се върнаха с голяма торта със запалена свещ, пеейки на английски „Честит рожден ден”. Отзад върви Данчо Иванов с красив пакет. Моите колежки се спогледаха – за кого става дума? Като разбраха, че е за мене, чудеха се откъде домакините са узнали. Бях затрогнат – рожден ден на хиляди километри от родината, сред сънародници и топло внимание.
Актрисата Цветана Гълъбова пише в книгата си „Сатирата – Полковникът гълъб”: „Скромният и достоен артист Веселин Павлов е направил през живота си толкова рецитали, колкото на нито един от „необикновените артисти” не му е стигнал куражът да направи. Защото за един рецитал се иска и кураж, и професионализъм, и талант.”