Поводът
Какво означава Десислава, Никола, откъде идват имената на Дунав и на Марица, защо Дяволско гърло е дяволско и Кръстова гора – кръстова? Все имена, с които сме свикнали и които употребяваме в речта и в ежедневието си, без да се замислим откъде идват, какво означават, кой ги е сътворил.
На тези въпроси отговаря доц. д-р Лиляна Димитрова-Тодорова в най-новата си книга „Собствените имена в България. Изследвания, анализ, проблеми”, издадена от ИК „Емас” в навечерието на Празника на българската писменост. Премиерата на ценното издание ще се състои на 22 май от 17.30 ч. в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”.

---

Авторката – изтъкнат специалист по етимология от Института по български език, разглежда лични, бащини и фамилни имена, прякори и прозвища (Босия, Глупака, Заплеса, Доктора), псевдоними (Барон фон Цървулков - псевдоним на писателя Захарий Стоянов), монашески (съпругата на цар Иван-Шишман Десислава получава монашеското име Дебора, Васил Левски е носил монашеското име Игнатий) и конспиративни имена (Дякона, Малчика), имена в художествената литература и фолклора (Андрешко, Златка-Златното момиче, Крали Марко, Пижо, Шибил, Бай Ганьо, Снежанка, Станка Гърбавата), селищни, водни и планински имена, имена на отделни местности, на улици (“Царя“ и „Руски“, старите имена на бул. „Цар Освободител“) и други обекти в селищата, като площади, квартали (Кафенебаши махала, днес пл. „Славейков“ в София), блокове (Краставицата в Бургас - по формата на блока), мостове (“Лъвов мост“ в София) и пр., собствени имена на животните (Вихра, Дорчо, Звездочел, Писана; Джинка, Рекс, Цезар); названия на предмети и обекти на материалната култура (хижа „Алеко“, ресторант „Веселото кебапче“, хотел „Рай“, вафла „Морена“, бисквити „Златна есен“, коняк „Плиска“ и мн. др.).

От Дъртьо и Старо – до Смела и Храбра, до Щастливко и Цанимил

В търсенията и изследванията си авторката се натъква и на странни пожелателни имена – две сестри Смела и Храбра (да бъдат смели), Ласка (да получава в живота си ласки, от които е лишена поради това, че бащата е загинал, преди още да се роди), Дъртьо и Старо (да живеят до старини), Щастливко (да бъде щастлив), както и на необичайни съставни имена: мъжко лично име Дроздстой, съставено от имената на майката и бащата Дрозда и Стоян, Дарна, съставено от имената на двете баби Дарина и Надежда; Цанимил, което означава мил на дядо си Цаньо.
Това е книга, в която всеки може да открие нещо интересно за произхода на имената в нашата страна - от най-древните (келтски - Данубиус, дн. Дунав, Бонония, дн. Видин, скитски - Матоас, днес Дунав, тракийски - Семела, Сефт, Етър, днес Янтра, Марица, Месембрия, днес Несебър, Сердика, днес София, дако-мизийски - Истрос, днес Дунав, славянобългарски – Десислава, Добромир, Негота, Плъпъдивъ от тракийското Пулпудева, днес. Пловдив, прабългарски – Аспарух, Крум, Балин, Ерми, кумански и печенежки – Елтимир, Тертер, Чебул, Шишман, старогръцки – Анхиалос, дн. Поморие, романски – Аугуста Траяна, днес Стара Загора, през османотурски, арабски и персийски – Вели, Зюмбюла, Мустафа, Осман, Севда, гръцки – Вангелия, Хараламби, арменски – Агоп, Анихид, и еврейски – Естер, Леон, до съвременните модни имена от славянски, западноевропейски и латиноамерикански произход.

Интересна връзка с обществено-политическата проблематика, с конкретни събития и ситуации

Това е книга за всички, които се интересуват от възникването и развитието на имената, от тяхното значение, образуване, от връзката им с обществено-политическата проблематика (лични имена - Будьони, Правда, Свобода, Сталин, имена на градски обекти и др. Възход, Победа, Априлско въстание, Петолъчка, Софийска комуна, Факултето - ромски квартал в София, посещаван често от политици и журналисти, особено преди избори), с културно-историческия живот (топоними: Градище, Имането, Момина крепост, Момчилово градище, Коренежите, Овчарника, Старите лозя, Хайдушка поляна, Черковния кладенец), с религиозната проблематика (Възкресия, Божидар, превод от Теодор, Тодор, Божия мост, Господин, Дяволско гърло, Лада, Калугера - едно от прозвищата на Васил Левски, Кръстова гора, Манастирица, Попово, Самодивски бряст, Сварог, Свети Влас, Тангра) и др.
Това е книга, в която се разглеждат въпроси, свързани със заселването на отделни народности и племена по българските земи, с политиката и законодателството в наименуването, с обичаите и традициите при именуването, с модата при имената, със стандартизацията при географските имена, с промените в българското наименуване и др.
Книга, свързваща минало и настояще в родния ни език.

---

Авторката – световноизвестен учен и изследовател

---

Доц. д-р Лиляна Димитрова-Тодорова, доктор на филологическите науки, е завършила българска филология (втора специалност руска филология) в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. От 1968 до 1970 г. е била хоноруван сътрудник в културните отдели на вестниците „Вечерни новини”, „Отечествен фронт” и на други вестници и списания, където има над 50 публикации.
До 2011 г. е ръководител на Секцията за българска етимология при Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин” при БАН, в която работи от 1970 г.
Световноизвестен учен-изследовател в областта на етимологията, ономастиката и социолингвистиката, на славянското и балканското езикознание. Научното ѝ творчество обхваща над 200 публикации, между които монографията „Местните имена в Поповско”(2006 г.), „Местните имена в процеса на езиковата комуникация (Въз основа на материал от Поповско)” (2009 г.) и редица студии, статии и рецензии в авторитетни български и чуждестранни научни издания. Тя е един от авторите на академичния „Български етимологичен речник” и на „Славянски ономастичен атлас”, подготвян от международен колектив учени.
Член е на редакционната колегия на сп. „Български език” и на сп. „Acta onomastica”, издавано в Прага, на научната поредица „Prace Językoznawcze”, издавана в Полша, на редакционния съвет на сп. „Rivista Italiana di Onomastica” (RION), издавано в Рим, и кореспондент на „Newsletter” - бюлетин на Комисията за славянска ономастика при Международния комитет на славистите, издаван в Полша.