Скандал! В дъното на култовата улица „Фридрихщрасе” в посока Кройцберг стена препречва пътя на минувачите. На мястото, известно като Чекпойнт Чарли, отново е невъзможно да се премине „отвъд”, разбирай – в западната част на Берлин. Новата стена носи звучното име Peace Wall – Стена на мира, но тя донесе на Берлин ново разделение, по-страшно от предишното. Художничката Нада  Прижа подсказва с новата стена,че  градът сега е разделен по друг начин - на богати и бедни. И това разделение е не по-малко страшно от политическото.
Всъщност става дума за суперинтересен проект, включен в Биеналето на изкуствата, което тече в Берлин.  Този проект никак, ама никак не се харесва на жителите на германската столица.  Защото Биеналето в Берлин открай време се слави с логото си, че изкуството е израз на свободата на твореца.
Нада Прижа е от Босна. Учила е в Македония, но висшето си художествено образование е завършила в Лондон, където живее постоянно. Тя се осмелява да напомни на жителите на Берлин ужаса от стената, а този спомен за тях е повече от драма, повече от мъка. Затова протестират.  Нада е наблюдателен човек, като всеки художник. Направило й е впечатление, че  на „Фридрихщрасе“ се намират изключително скъпи бутици и магазини.  Тук са и най-скъпите ресторанти в Берлин. Стигайки до легендарната „Унтер ден Линден“, пешеходецът трябва да плаща скъпо и прескъпо. И изведнъж, на броени метри от лукса, се озовава в зона, почти изоставена, където се намират само работнически социални жилища.  Зоната на бедността. „Какво означава това, каква е тая стена”, пита се клиентка в суперлуксозен магазин за кафе на „Фридрихщрасе”.  В Лондон е невъзможно да съжителстват на две съседни улици прескъпите бутици и жилищата, които са под социална протекция.  За Берлин обаче то е съвсем нормално. Луксът и бедността съжителстват почти на едно и също място. За Нада съчетанието е стрес, за берлинчани обаче нейната артинсталация е обида. "Тя не познава Берлин, защо се е домъкнала да излага у нас? Да си ходи в Лондон.  Нямаме нужда от стена, да си я вземе”, коментира жител на квартала. И допълва:  "Госпожата от Лондон да си показва изкуството другаде. При нас няма нужда. Това е нашият начин на живот.”
Евтина метафора
Ева Линдер, журналистка от  Berliner Morgenpost,  смята, че става дума за използването на изключително евтина метафора, която просто няма смисъл.  Да се делят по този начин хората на бедни и на богати, е глупаво. Да, разликата съществува и никога няма да изчезне. Но да сравняващ бедността и богатството на днешния ден с Берлинската стена от годините на Студената война, е безразсъдно. Нима може да се сложи знак на равенство между тогава и сега?!
Мнозина искат Стената на Нада да бъде премахната. Дълга 12 метра, висока 5, тя е обида за жителите на Берлин.  PR-ът на Биеналето  Денхарт фон Харлинг се опита да смекчи настроенията с казионните музи за „свободата на артиста в свободния свят, за социалната чувствителност, огледана в обществото на нормалните хора”. „Стената не е нито Берлинска, мястото, което визира, не е Германия“,  обясни той.  Но местните са неумолими с фразата: „Със стените трябва да се постъпва само по един начин – да бъдат разрушавани.”