Кампанията „Борис Христов – личност на ЮНЕСКО”  стартира на 18 май, когато се открива осмият фестивал на изкуствата, носещ неговото име. Зад нея застава екипът на Музикалния център-музей „Борис Христов“, чиято дейност през годините бе посветена на съхраняването паметта за великия бас и пропагандирането на неговото вокално и актьорско майсторство. За личности на ЮНЕСКО по повод кръгли годишнини са били обявявани и други известни българи - поетът Никола Вапцаров, писателят Емилиян Станев, художникът Дечко Узунов.
Фестивалът на името на Борис Христов е събитие, очаквано с огромен интерес от меломаните. Защото той се провежда в дома на Борис Христов, в обстановка, която предразполага за размисъл и откровено творчество.  Фестивалните събития ще се разгърнат до 28 юни. Програмите са конструирани така, че да бележат акценти върху пристрастията на Борис Христов в изкуството, уважението към парньорите на сцената и грижата на големия творец към младите таланти. Фестивалът остава едно от най-достъпните арт събития за художествения живот на столицата. Билетите за филмовите изяви са по 2 лева, за концертните – по 5 лева или с покани. И двата вида пропуски могат да се получат със заявка на тел. 0887-062-660 или на място – ул. „Цар Самуил“ 43.  
 
Датата, на която по традиция стартира фестът, е рождният ден на Борис Христов – 18 май 1914 г.  На същия ден, но 28 години по-късно, Борис Христов взима съдбоносно решение:  купува си билет за спален вагон и вечерта заминава за Рим. Министерството на просветата му е отпуснало стипендия, за да учи в Италия. От този момент нататък историята е известна: упоритост, успехи, късмет и превратности, пробив на големите оперни сцени, огорчения и триумфи по света. И неизменна свързаност с родината, към която проявява, както самият той казва „синовна привързаност”. Израз на дарителския му жест е превръщането на софийския му дом в център на изкуствата и съкровищница на музикалната памет.

Акценти от афиша

На откриването ще гледаме  „Мигове от живота и сцената” – филм за Борис Христов на режисьора Людмил Трифонов и сценариста Стоян Ангелов. Входът, по традиция, е с живо цвете за градината на Борис Христов, която с помощта на приятелите на дома става все по-привлекателен оазис в сърцето на големия град.
Също на 18 май,  от 19.30 часа, е музикалният маратон с млади таланти от Нов български университет под наслов „По стъпките на Борис Христов”.
Във филмовата поредица „Звуковият музей” изпъква артистичният чар на Пласидо Доминго, Роберто Аланя и Анна Нетребко в постановката на Метрополитън опера „Ромео и Жулиета” на Шарл Гуно  (21 май, 18 часа).  На 28 юни, деня на смъртта на Борис Христов, прожекцията на Реквием на Верди ни връща към 1971 година, когато в Копенхаген е осъществен видеозаписът с тази творба под диригентството на Бруно Бертолети и с изцяло българското звездно участие - Борис Христов, Юлия Винер, Александрина Милчева и Любомир Бодуров.
Отново филм-концерт е повод да поговорим за професията „оперен певец” с Никола Кутин - следовник на Борис Христов, певец със силно актьорско внушение и изпълнител на около 40 централни басови партии (22 май, 18 часа).
Линия в тазгодишния фестивал е 100-годишнината от рождението на Парашкев Хаджиев.  Концертите са с участието на цигуларя Евгени Московчук и верните изследователи и изпълнители на творбите на българския композитор - пианиста Светослав Лазаров, сопраните Таня Лазарова и Райна Хинчева. Представата за личността на Парашкев Хаджиев се допълва с прожекцията на филмите „Опит за портрет”, „Композиторът” (26 юни, 18 часа) и на постановката на диригента Борис Хинчев и режисьора Павел Герджиков в Софийската опера от 1985 г. „Звезда без име” с участието на Людмила Хаджиева, Здравко Гаджев, Павел Герджиков, Стоил Георгиев (19 юни, 18.00 часа).
Фестивалът обръща поглед и към непопулярни в България музикални култури. На 5 юни например се разгръща „Шведски албум” по инициатива и с участието на квартет „Хорс”, пианистката Милена Каменова, тенора Цветелин Чакалов, сопраното Ветка Петкова и баритона Атанас Младенов.
Под покрива на дома на Борис Христов своите вълнения имат и най-малките дарования. В поредицата „Първи стъпки” се представят пианистите от класовете на Доротея Димитрова (28 май, 18.30 часа) и Албена Станчева (8 юни, 18 часа). Двете педагожки са единодушни, че у подрастващите трябва да се провокира интерес към различни жанрове, да им се предостави обширна информация за развитието на музиката, за да могат като възрастни да направят своя верен избор. Затова в изпълнителските им програми присъстват автори от различни музикални епохи – от Й. С. Бах до Уебър, Пол Анка и „Куин”.
За  рецитала си „Дево честна и пресветла” сопраното Таня Лазарова и мецосопраното Станислава Марчева са вдъхновени от „Стабат матер” на Перголези, от музиката на Бах, Попора, Вивалди, Хендел и Моцарт (15 юни, 18.30 часа).  А цигуларят Иван Кръстев пък се концентрира изцяло върху музиката на Бах в своя солов концерт.
Макар и в камерна обстановка,  домът на Борис Христов дава възможност за разгръщане и на амбициозния проект на „Българско оперно общество”  с костюмираното концертно изпълнение на операта „Пимпиноне” от Георг Фридрих Телеман. Участници са сопраното Рада Носикова, баритонът Владимир Горчаков и пианистът Явор Генов (14 юни, 18.30 часа).          
    
Изобразителното изкуство присъства във фестивала в оригинална симбиоза с музиката: млади художници от Националното училище за приложни изкуства „Свети Лука” оказват почит на Борис Христов с принт- инсталация от писма на оперния изпълнител до Олга Дейкова, която е авторка на първата монография за живота и творчеството му. Техни колеги, вдъхновени от дружество „Амаретас”, в друга изложба си задават въпроса „Какво може да се направи от хартия?” Отговорът е: всичко – от дамския тоалет до пластиката. Изложбите се откриват като ауфтакт на фестивала – на 8 май от 18.30 часа и продължават до 1 юни.