Стотният рожден ден на Малу е повод да се събере на тържествена вечеря цялата й фамилия. Около шармантната някогашна парижка знаменитост кръжат нейните дъщеря, внучка и правнучка, забавляват я със своите дребни женски задявки, суети и своенравия. Неочаквано изваждането на един стар грамофон отприщва разплитането на дълбоко крити тайни… Така се завърта сюжетът в спектакъла „Столетие мое” на френската авторка Мишел Лоранс, с който Сатиричният театър отбелязва 90-годишнината на Стоянка Мутафова. Премиерата е на 23 април. Постановката е на Владимир Петков, който е и преводач на пиесата. На голямата актриса партнират Йорданка Стефанова, Росица Александрова, Полин Лалова и Тодор Беров. В образа на Малу може да открием много от чертите на самата Стоянка Мутафова – жена с неустоим чар, успяла да се наложи във висшето общество – сред интелектуалния и финансов каймак на Париж, благодарение на ум, неизчерпаема работоспособност, гъвкавост в контакта с мъжете. Жена, която е била център на обожание и внимание с десетилетия. Не случайно Малу с неприкрито кокетство си припомня, как е въртяла около малкия си пръст любовници с по 25 години по-млади от нея. Тъй като героинята на Малу е някогашна моделиерка, а и като се има предвид името Габриел, би могло да се приеме, че Мишел Лоранс донякъде се е вдъхновила и от биографията на Коко Шанел.

Режисьорът Владимир Петков е франкофон

Завършва Френската езикова гимназия „Алфон дьо Ламартин” през 1976-а. Учил е във Висшия икономически институт в София. През 1985 г. завършва ВИТИЗ „Кр. Сарафов” в класа на проф. д-р Анастас Михайлов, специалност „драматична режисура”. 1990-1991 г. специализира във Франция „визуални изкуства” със стипендия на френското правителство. От 1991 г. до момента работи успоредно в различни театри в България, Франция и Канада като режисьор, актьор, драматург и художествен консултант.
В България работи в театрите в Пазарджик, Търговище, Сливен, МГТ „Зад канала”, театър „София”, театър „Възраждане”, театрална работилница „Сфумато”.
Осъществил е над 45 театрални постановки по съвременни и класически автори .
Пред 1994 г. основава в София театрална компания „Контрапункт”, като сдружение с идеална цел. Защитава кандидатска степен на тема „Методология на обучението по драматична режисура” през 2000 г. в Сорбоната. Бил е гост-преподавател в театрален колеж „Любен Гройс”, НАТФИЗ „Кр. Сарафов”, НБУ. Между 2001 – 2003 г. работи във Френския културен институт в София като съветник по сценични изкуства. 2004 г. основава във Франция компанията Zavod Theatre заедно с драматурга Исмаел Жюд.

БГ следа в биографията на драматурга Мишел Лоранс

Мишел Лоранс е свекърва на Антония Малинова, българска актриса със стабилна театрална кариера във Франция. Очаква се Мишел Лоранс да дойде в България за втората премиерна дата – 29 април. Мишел Лоранс е завършила актьорско майсторство в Парижката театрална консерватория. Изучавала е класически и модерни танцови техники.
Играла е в множество постановки в Париж, фестивалите в Авиньон и Орлеан, участвала е в турнета. Работила е с режисьори като Жан Меркюр, Жорж Лавели, Жан-Пиер Венсан, Рафаел Родригес и др.Изявява се като актриса и сценарист в киното и телевизията.
Лоранс е автор и на пиесите: “Няма грешка” (2006 г.), “След една толкова дълга нощ” (2008 г.), “Приятелка(и)” (2009 г.), “Фалшиви прилики” (2010 г.), “Промоция” (2010 г.), “Законът на Мърфи” (2011 г.), “Конференция на върха” (2011 г.). Между 2008 и 2010 г. е главен секретар на Дружеството на театралните писатели, а от 2011 г. е завеждащ „Международни отношения” към дружеството.