Мистичната „Виолетова биволица” на скулптора Павел Койчев посрещна първите посетители на новата изложба в Галерията за модерно изкуство на „Оборище” 10. 300 - килограмовата дървена фигура е разположена почти под открито небе, пред входа на артпространството, тъй като не може да премине през нито една врата. Истинска авантюра бе транспортирането на биволицата миналата година до Венеция, както и разполагането й в старинния Палацо Карминати, отреден за българския павилион. Не по-малко усилия костваше на организаторите да я разположат на подходящо място и в Галерията за модерно изкуство. Уникалната скулптура е част от експозицията „Греди, Хубен, Койчев”, първо мащабно представяне на българско изкуство на „Оборище” 10. Изложбата на живописците Греди Асса и Хубен Черкелов и на скулптора Павел Койчев е реплика на българския павилион от Биеналето във Венеция. Към венецианските творби обаче тримата майстори са прибавили и нови творби. „Българските ценители ще имат шанса да се докоснат до изложбата, която в продължение на пет месеца вълнуваше и очароваше жителите и гостите на Венеция“, каза вчера на откриването президентът на Галерията за модерно изкуство Деница Атанасова-Гергова. „Биеналето е най-престижното изложение за съвременно изкуство в Европа, където на всеки 2 години творците сверяват часовниците си с новите тенденции - припомни Гергова. - Художниците Греди Асса и Хубен Черкелов заедно със скулптора Павел Койчев са творци от различни поколения, но с уникален артистичен подход към изразните средства. Те отдавна са спечелили вниманието и уважението както на българската, така и на международната публика. Ето защо за нас е голяма чест да ги представим и на българската публика, което става с подкрепата на нашия генерален спонсор Alpha Bank”.
Новите платна на Греди Асса ни отвеждат на Малдивите, носят знака на детското очарование от преживяното... от вълнението на художника при сблъсъка му с екзотичния архипелаг. Както винаги Греди Асса остава откровен в своите преживявания и от картините струи много емоция. Греди Асса ни предоставя и две изненади: „Планината” и „Постмодерна надменност”. Творбите на българския живописец са показвани по цял свят. В картините си Хубен Черкелов пресъздава сюжети от емисиите на стари банкноти и монети . По този нетрадиционен и прелюбопитен начин авторът третира темата за историята, общността и принадлежността към символите на нацията.
Нова за публиката и ценителите на изкуството е мащабната инсталация „Пролетен мотив” на Павел Койчев, създадена специално за съвместната изложба в Галерията за модерно изкуство и съобразена с особеностите на галерийното пространство. Като естествено отражение на будната творческа индивидуалност на скулптора в изложбата намират достойно място и още седем малки пластики от месинг, чието естетическо въздействие е още една възможност за вълнуваща среща с достиженията на техния автор.
Изложбата може да се види на „Оборище” 10 до 27 май.

---

Хубен Черкелов пристигна от Ню Йорк специално за откриването на изложбата в Галерията за модерно изкуство. Художникът е роден през 1970 г. През 1998 г. завършва Националната художествена академия, специалност „Живопис“. Председател на Клуба на (вечно) младия художник към Съюза на българските художници (1992 г.). От 1993 г. е член на СБХ. Съосновател на групата за „радикално изкуство“ в България (1994-1995 г.) и на нейната галерия „XXL“ (1996 г.) в София, организатор на изложбите „Нова българска живопис“ (1996, 1999 г.) в тази галерия. През 1995 г. завършва майсторски клас по живопис при Йорг Имендорф в Амстердам, а през 2002 г. се обучава в семинара „Художникът в пазарна среда“ (AIM) в Музея в Бронкс, Ню Йорк. Печели стипендиите на фондация „Феликс Меритис“, Амстердам (1995 г.), Националния фонд за изкуства (NEA), Артслинк, Ню Йорк (1996 г.), Центъра за фотографски изкуства „Aн и Джон Марион“ към Института за изкуство на Санта Фе, Ню Мексико (2000 г.). Живее и работи в Бруклин, Ню-Йорк.

- Добре дошли! Повече от 11 години сте далече от родината си.
- Да, пристигнах от Ню Йорк, още не съм се аклиматизирал. Мислех си, че вече са ме забравили в България, много отдавна не съм правил тук изложба и съм много удовлетворен от поканата на Галерията за модерно изкуство.

- Какво беше за вас участието в българския павилион на Биеналето във Венеция?
- Най важното е, че кураторът Джордж Лукс ни гласува такова голямо доверие, той покани трима художници от различни генерации да представят България на този толкова авторитетен форум. Наистина беше смело от негова гледна точка да покани художници от три различни генерации. Мисля, че се получи едно добро представяне, съдейки по отзивите, както и от книгата, в която се разписват посетителите на българския павилион. Над 30 хиляди души са посетили павилиона, видели са нашите творби. Добре е, че сега и българската публика, и колегите в България могат да видят макар и една реплика на БГ павилиона.

- Вие рисувате сюжети от банкноти. Какво са за вас парите, освен като средство за преживяване?
- Парите са средство преди всичко за общуване. Те са комуникация и между художника и зрителя. Те са като един телефон. Целта на изкуството е да сближава хората, аз съм противник на онзи тип изкуство, което отблъсква, което иска надменно да ти каже: О, ти не разбираш достатъчно, ти не си подготвен. Аз се опитвам да правя точно обратното, да комуникирам с човека, с възможно колкото може повече хора. Защото изкуството е комуникация, а не някакъв вид снобизъм. Всички сме на пазара – аз работя за другите, другите работят за мен.

- Промени ли ви Америка?
- Определено. Станах по-практичен, станах и по-работлив, защото в Америка, ако не работиш, си загубен.

- Вие сте един успял в Америка българин, имате ателие в Ню Йорк. Какво ви предстои?
- Страшно много работа. Дори ще се наложи да си наема асистенти. Ще правя изложба в Маями в края на тази година, с нови творби. Пътят на утвърждаването на един българин навън е труден, просто не си в родината, всичко ти е ново, непознато. Но пък си заслужава да го направиш, особено ако искаш да покажеш изкуството си, и то да бъде оценено по достойнство на световния пазар. Трябва да си премериш силите, както се казва, с вълците, с най-силните.