Влизаме в Страстната седмица, последната от земния живот на Христос. Всеки ден от нея е наречен велик и свят, а църквата възпоменава чрез специални богослужения пътя на Христос към Голгота.
Великден е един от най-светлите християнски празници. Свързан е с немалко традиции, които вече сме приели като част от сакралността на този ден.

Писаните яйца

Според християнските предания, когато Мария Магдалена отишла в Рим да се срещне с римския император, тя му подарила яйце, което било обагрено в червено, символ на кръвта на Христос. Оттогава навлязъл обичаят християните да си подаряват боядисани в червено яйца на Великден. Постепенно започнали да се използват и други цветове. Великденските яйца се боядисват обикновено на Велики четвъртък, или в съботата преди Великден. С първото, боядисано в червено, яйце се рисува кръст по челата на децата, за да са здрави и румени през годината. Това яйце се слага пред домашната икона, заравя се в средата на градината или се пази някъде в дома до следващия Великден. След точно една година се чупи и ако се е запазило, а не е развалено, тогава домът ще се радва на радости и благополучие през идната година. Яйцето не се изхвърля, а се зарява близо до дома. Боренето с яйца е основен момент в българската великденска традиция. Всички се „чукат“ с червени и шарени яйца. Това се прави за здраве. Който излезе с най-здравото яйце, т.е. бореца, ще се радва на много щастие, сполуки и отлично здраве.

Кога се появяват козунаците?

В древността за празника приготвяли така наречените обредни хлябове - украсени пити с отредени 5 места в тях за червените яйца. Боядисаните яйца се поставяли по едно в четирите края на питата и едно в средата. Историята на козунаците започва преди повече от три столетия. В началото на XVII век един френски хлебар омесил първообраза на днешния козунак за  Великден. Оттогава се създава традицията за празника да се месят козунаци.

Тържественото богослужение в събота вечер

Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, като точно в полунощ свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос возкресе“. При обявяването на Възкресението свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи, които носят по домовете си.
Всяка година българските владици носят свещен огън от Божи гроб. Това е огънят, който се самозапалва в храма там. В началото няма топлина, но след като погори малко, става истински топъл огън. Този свят огън се разнася по всички църкви и точно в 12, след като приключи тържествената церемония, попът изнася свещ, запалена с този огън, а вярващите си вземат частица от него. Със запалената свещ църквата се обикаля три пъти за здраве и щастие. След като човек се прибере в дома си, със същата свещ в ръка се обикалят всички стаи, с молитва към Господ да пази този дом. Накрая свещичката се прикрепя пред прага на вратата и там изгаря. На Великден се поздравяваме с думите „Христос возкресе!“ и в отговор очакваме да чуем „Воистина возкресе!“.