Антонио Нахаро е балетен артист със световна известност. От 1 септември 2011-а ръководи Националния балет на Испания, чието първо гостуване у нас е насрочено за 5 и 6 април в зала 1 на НДК.  Да възроди испанския танц и да му върне блясъка от миналото – тази основна задача си постави Антонио Нахаро, когато пое престижната трупа. От фламенко до фолклор, за всичко има място в репертоара на ансамбъла. Важното е той да бъде отворен за свежи идеи и млади творци.  В името на тези идеи Нахаро престана да танцува, за да може пълноценно и блестящо да реализира програмата максимум, която си постави. Нахаро е роден в Мадрид през 1975-а. Завършил е Кралската консерватория за танци в испанската столица.  Танцува от 15-годишна възраст, през 1997-а влиза като танцьор в Националния балет на Испания, където е първи солист в периода 2000 – 2002 г.  Партнирал е на Тринидад Севийано, Аида Гомес и Карла Фрачи. Създава собствена балетна трупа,  с която е финалист на наградите „Макс“  за сценични изкуства. Удостоен е с националния приз „Най-добър танцьор“.

„Класа” се свърза с Антонио Нахаро със съдействието на .Bg Sound Stage, импресарската агенция, която организира гастрола на Националния балет на Испания в София.

---

- Здравейте, г-н Нахаро! Какво ще представи Националният балет на Испания пред българската публика?
- Българската публика ще види спектаклите Dualia и La Leyenda.  Става дума за две заглавия, които напоследък въртим непрекъснато по време на нашите гастроли. Те са най-яркото доказателство за силата и очарованието на испанския танц. Имах шанса да уча и да работя с най-изтъкнатите имена в испанския танц като несравнимия Антонио Гадес, Хосе Гранеро, Алберто Лорка и много други. Те така обогатиха моя творчески почерк, че ми помогнаха да намеря собствен подход към хореографската задача.

- Бихте ли представили двете заглавия?
- За трупата  на Националния балет Dualia е спектакъл олтар, преклонение  пред испанския танц, поднесено със свежестта и настроението на най-младите танцьори. Танц на любовта и чувствеността, танц, в който дори погледите горят.  Този спектакъл е и своеобразна почит към големите танцьори, които в миналото превърнаха испанския танц в откровение.
Второто заглавие наистина е поклон пред легендата Кармен Амайа. Тази танцьорка и певица, която извиси фламенкото до небивали висини, остави трайна диря в нашето изкуство. Танцът на  Кармен Амайа бе силен, неповторим и много ярък. Тя е митът на испанското фламенко. Кармен може да те обърка, да те замае, особено ако се появи в мъжки костюм и затанцува. С едно движение тя може да изпрати в небето шлейфа на роклята си и да ти вземе ума. Кармен почина през 1963-та, но споменът за нея е жив. Показваме жената от кръв и плът и жената муза на поколенията.

- Вие говорите за испанския фолклор твърде пристрастно?
- Имах шанса да уча и да работя с най-изтъкнатите имена в испанския танц като несравнимия Антонио Гадес, Хосе Гранеро, Алберто Лорка и много други. Те така обогатиха моя творчески почерк, че ми помогнаха да намеря собствен подход към хореографската задача. Мисля, че за нас е много важно да съхраним наследството, оставено от бащите и дедите ни. Испанският танц е нашата най-добра визитна картичка  пред света. Той отваря заключени врати, той ни легитимира пред всички. Много е важно да приобщим младите към това страхотно духовно богатство, да ги направим съпричастни към неговото оцеляване.

- Вие сте първият директор на Националния балет на Испания, който е минал през всички нива в ансамбъла – танцували сте в кордебалета,  после ставате първи солист,  а сега – директор. Това помага или пречи?
- Помага. Мисля, че с диалог и разбиране всичко се постига.  Приемам поста директор като една огромна отговорност – Националният балет на Испания да бъде най-добрият.
 
- Познавате ли българския фолклор?
- Отлично го познавам и го обожавам. Затова пристигаме в България с много радост и нетърпение.  Вашият фолклор е изключително богат и разнообразен. С него трябва да се гордеете и да го показвате пред света винаги, когато имате тази възможност.

- Бъдещето на  балета – класика или съвременност?
- И двете. Бъдещето на класическия балет е осигурено, той винаги ще се харесва. Никога няма да излезе от мода. Съвременният балет е в непрекъсната еволюция, в съзвучие с променящите се живот и общество и непрекъснато се раждат нови стилове и изпълнители. Сред младата генерация има много талантливи танцьори, с качества, които предполагат успех. Но най-важното е да запазим стиловете, които се губят. Да се съчетава техника и характер с традиционния стил. Това е кръстопътят, от който тръгваме, за да успеем в нашето творчество.