Дейвид Шпигелхалтер, професор в университета в Кеймбридж, изследовател на битуващото понятие за риска.

Статията е представя статистическо изследване за реалния риск при различни видове привидно високорискови занимания. Ясно е, че има достатъчно хора, желаещи да изпробват опасни височини, което превръща екстремните спортове в глобална индустрия зa няколко милиарда долара.

Сравняването на различните видове рискове не е ясно определена задача. Тя обикновено се свързва с честното броене на фаталните инциденти. Но дали ги отчитаме, като част от всички, които участват, или част тези, които участват в по-опасни форми на начинанията, или в брой загинали на ден по видове дейности? Често е трудно да се съберат надеждни данни за това, колко хора правят различни екстремни опити и как завършват тези увлечения.

"Летящите катерици"

Много са факторите, ограничаващи количественото изследване не дейностите, които ни интересуват. Но аз ще започна с един от най-ранните примери за екстремни спортове. Алпинизмът извървя дълъг път, преди основаването на Алпийският клуб в Лондон през 1857 г., когато британците доминираха в този вид екстремни дейности, изкачвайки класически алпийски върхове в отчаяно неподходящи дрехи.
Техниките на катерене и облеклото са значително подобрени в сравнение с тези шеметни дни, но дори и при изключване на възможността за евентуално падане, все още съществуват опасности, свързани с ниските нива на кислород, минусовите температури, излагането на силен вятър и слънце, и неимоверните физически усилия. Еверест е класически пример в това отношение: от първия опит за покоряването му до края на 2011 година са отчетени 219 смъртни случая. Това прави 1 на всеки 25 души, действително достигнали до върха. От всички 20,000 планинари, тръгнали към 8 -хилядника в Хималаите между 1990 и 2006 г., около 238 души са загинали, което е около 12000 „микро смъртни случаи” на изкачване. (Показателят „микро смърт” (micromort) се дефинира от автора, като 1 – на 1 млн. шанс за фатален край).
Друго изследване, обхванало всички 533 планинари, участвали в британски експедиции над 7 000 м. между 1968 и 1987 г отчита 23 смъртни случая (или 1 на 23), което прави 43,000 микро смъртни случая на изкачване, или тази дейност е по-рискова от мисията на средна бомбена атака през втората световна война.
Това е, по отношение на риска за хората, които се наслаждават на изкачванията, но какво да кажем за тези, които не могат да се въздържат да се приземят със стил. От времето на сблъсъка на Икар със слънцето, донесъл му безсмъртна слава, човек се чувства призван да лети или да се рее под някаква форма в небето: парашутите са разработени в края на 1700, а делтапланерите бяха тествани сто години по-късно.
Парашутните състезания започват през 1930 г., а Парашутната асоциация на САЩ съобщава, че средно 2,6 милиона скокове са извършвани всяка година между 2000 и 2010 г. Но това не е съвсем без рисково: 279 души са загинали през този период или около 25 на година, което прави около 10 микро смъртни случая на скок.
Скоковете от върхове и други високи точки (base jumping) са далеч по-опасни. Това са скокове от неподвижни обекти, а не от самолети. Планинският масив Кйераг в Норвегия се смята за един от най-сигурните точки за стартиране, тъй като там се разкрива 1000 м пропаст, което може да осигури достатъчно време за реакция, необходимо за да се смекчи неизбежния контакт със земята. Въпреки това, за повече от 11 години са извършени 20,850 скока, като са регистрирани 9 смъртни случая и 82 инцидента, завършили с не фатален край. Това прави една смърт на всеки 2300 скока, или средно около 430 миро смъртни случая на скок. А масивът Кйераг се счита за е един от най-безопасните. Скоковете от неподвижни обекти не са масов спорт по доста очевидни причини, но на този масив са регистрирани 180 смъртни случаи, с все по-често използваните "wingsuits" (облекла подобни на крила на птици), които позволяват на смелчаците да скачат от планините, като летящи катерици.
Ако не се чувствате достатъчно привлечени от полетите във въздуха, гмуркането под вода осигурява още по-големи емоции, но е съпроводено с друг набор от рискове. Жак Кусто превърна гмуркането с водолазен апарат (scuba diving) в популярно занимание за прекарване на свободното време, с развитието на „акваланга" през 1943 г. Британският Sub-Аqua Club има над 35 000 члена. Клубът поддържа точна статистика на водолазните смъртните случаи и отчита 197 смъртни случаи през 12-те години от 1998 г. до 2009 г., средно около 16 на година. Те изчисляват, че са извършени около 30 млн. гмуркания през този период, така че средният летален риск е около 8 микро смъртни случая на гмуркане, като за членове на клуба рискът е бил 5 микро смъртни случаи на гмуркане, и 10 за гмуркачите извън клуба.
Но какво да кажем за нещо, което може би мислите за по-малко рисково? Бягането на далечни разстояния може да изглежда не на място в този списък. Но, както показва случаят с Фейдипид, намерил смъртта си след 26-мили пробег, за да обяви победата в битката при Маратон, преди повече от 2500 години, това събитие може да завърши с повече от болки в краката. 26 внезапни смъртни случаи са регистрирани по време 3.3 милиона маратонски пробега в САЩ, между 1975 и 2004 г , което прави около 7 микро смъртни случая на маратон средно - класирайки риска при маратонските бягания на ниво подобно на този при водолазното гмуркане или скоковете с делта планери.
При въздушните сокове, водолазните гмуркания, маратонските бягания и други екстремни спортове, рискът се движи в естествени граници - от около 10 микро смътни случая на епизод - и хората са готови да го поемат в името на предизвикателна и вълнуваща дейност за отдих, доколкото считат, че е в рамките на разумното. (Това не включва скоковете от вида base jumping).
На какво се равняват 10 микро смъртни случаи в нормалния живот? Е, това е рискът от смърт, по каквато и да било друга причина, на 30-годишен мъж в продължение на 4 дни от неговия нормален живот, или в рамките на 1 ден на мъж на 50-годишна възраст. Във Великобритания, приблизително подобен е рискът при пробег с мотор дълъг 96 километра, или пътуване с кола на 4000 км, или на риска при обща упойка.

/BBC/