Борбата за национално освобождение според Левски трябва да стане всенародно дело. Такава е целта на възприетата от него нова тактика. В съответствие с тази тактика Левски се стреми да пренасочи центъра на освободителното движение отвън към вътрешността на страната. Стремежът му е да направи колкото е възможно повече българи съпричастни на освободителната кауза, а призванието на ВРО е да ги подготви за въстание. Във връзка с това възниква въпросът, какво точно очаква да постигне Левски с въстанието? Дали е очаквал военна победа срещу неприятеля или пък нещо друго? Защото, ако допуснем, че се е надявал да бъде разгромена Османската империя със силата на оръжието, означава, че наивно се е самозаблуждавал с илюзии. Левски обаче е доказал се политик – реалист и прагматик в своите действия, за да вярва в чудеса. Очевидно той има предвид нещо друго, което никъде не споменава експлицитно, но то се подразбира от разсъжденията му в неговите писма по разни поводи.
През септември 1871 година например в отговор до П. Хитов, който настоява по-бързо да се обяви въстанието, Левски му пише: „На това ви отговаряме, че не трябва бързане, защото от 8 месеца време е, откак сме се заловили да работим по чисто български в Българско и да не се облягаме на вънкашни думи… па и още опитът ни показва, че бързата работа излиза ялова… Ний сто пъти по-много бързаме от вас, защото пътят ни е из Българско, изпод байонетите неприятелеви… Казвате – продължава Апостола, – че не можем се приготви нивга както искаме… Съгласни сме с вас, че не можем се приготви както другите сили… но и твърде сме убедени, че трябва поне толкова да се приготвим, колкото е нужно да се предвиди една добра сетнина на предприятието ни, защото в нищо не приготвени ще има сетнина нищо и никаква.”

От посочените разсъждения на Апостола ясно личи, че той проявява удивителна способност за точна преценка на политическата обстановка. Той не вярва в чудеса. Какво означават неговите думи: „Нивга не можем се приготви както другите сили?“ Очевидно Левски не храни надежди, че при наличните скромни възможности българския народ ще съкруши Османската империя със силата на оръжието. Стратегическата му цел е друга – да се подготви народът поне толкова, колкото е необходимо, за да се осигури „една добра сетнина на предприятието ни”.
Разковничето тук е думичката сетнина, която означава още резултат, последица или бъдеще, но в смисъл на добро бъдеще. Тя обаче в никой случай не може да се тълкува в смисъл на „разгром на противника”, защото, както Левски изрично отбелязва, „никога не можем да се приготвим както другите сили“ (сиреч както противника). Тогава какви други добри резултати от въстанието е имал предвид Левски? Най-вероятно той е имал предвид същите добри резултати, както тези от въстанията на гърците, сърбите и румънците преди години. Ако българското въстание бъде например подобно на гръцкото, то това съответно ще означава, че българският народ може да стане политически субект на международната арена, а българският въпрос ще заеме съответно място в дневния ред за политическо решение в рамките на Източния въпрос. Това е единствената възможна добра сетнина, която Левски би могъл да очаква.
В пряка връзка с желаната добра сетнина от въстанието е също въпросът за неговото начало. Този въпрос има фундаментално стратегическо значение, поради което Левски непрекъснато го обмисля, като се забелязва известна еволюция в становището му. В началото той смята, че въстанието ще започне тогава, когато „направим прописът си”, т.е., когато се прецени, че подготовката му гарантира максимален брой участници, максимална продължителност по време и максимално широк териториален обхват в страната. А тези изисквания налагат дотогава системна и продължителна подготовка, която обаче е твърде затруднена от крайно оскъдните ресурси. Затова Левски съзнателно се въздържа от срокове за началото на бунта. И много се дразни, когато емигрантските дейци го подканват да вдига революцията. Когато на 2 ноември 1872 година Любен Каравелов призовава Левски незабавно да повдигне революцията, Апостола категорично се противопоставя. По негово нареждане Старозагорският революционен комитет след обсъждане на Каравеловото писмо в присъствието на Левски отговаря: „След едно дълго и сериозно размишление… нашето мнение беше съвсем противно… И според наставленията на Аслан Дервишоглу (В. Левски) и най-изветрелият човек не би повярвал, че е възможно да излезе със сполука таквоз бързо движение, когато ний в нищо не сме приготвени.” И така, както става ясно, след повече от тригодишна интензивна организационна подготовка за въстание, Левски категорично преценява: „Ний в нищо не сме приготвени.”

---

“Васил Левски и възкресението на българския народ“ - така Константин Косев е озаглавил новата си книга за Апостола. Тя излиза с логото на изд. „Захарий Стоянов“. Още приживе, когато изгражда темелите на вътрешната организация в страната, Левски изпитва известни съмнения и терзания - дали, когато настъпи решителният миг на бунта, българите ще проявят достатъчно кураж, дързост, воля и издръжливост, за да понесат както подобава съдбовните изпитания? Може би тъкмо поради тези негови тревожни съмнения в тефтерчето му фигурира загадъчният въпрос - народе ????. Българският народ му отговори през април 1876 година по достоен начин, но за жалост Левски нямаше как да узнае отговора му и да види добрата сетнина от своето знаменито творение - Вътрешната революционна организация.

---