Пращаме младежи на война, за да се бият в името на идеали, родина и хуманност. Не се замисляме какво ще правим с тях, ако им хареса... Ако датският документален филм „Армадило” има тема, тя е точно пристрастяването на младите войници към войната. Филмът беше излъчен в “Червената къща” на 3 февруари като част от “Светът на датското документално кино”, организиран от посолството на Кралство Дания по повод датското председателство на ЕС.
Докато гледах филма, разбрах напълно международното внимание към него, и как “Армадило” е станал първият документален филм от 20 години насам, спечелил голямата награда от "Седмицата на критиката" в Кан. На първо място, едва по средата осъзнах, че всъщност гледам документален филм. Историята проследява двамата млади войници Мадс и Даниел, които участват в първата си мисия в афганистанската провинция Хелманд. Взводът им е разположен в лагера “Армадило”, точно на фронтовата линия срещу талибаните. Базата, дала името си на филма, е на по-малко от километър от бойните действия и войниците живеят в непосредствена близост с врага.
Мадс и Даниел са изпратени, за да помагат на афганистанците. В същото време обаче талибаните не носят униформи, което означава, че всеки цивилен афганистанец може да се окаже талибан. Талибаните стрелят по патрулите от цивилни сгради – всяка сграда може да се окаже вражеска. И независимо дали местните жители поддържат талибаните – те нямат избор, освен да им сътрудничат. Както казват те във филма, за тях и международните сили ИСАФ, и талибаните са “хора с пушки”, които влизат в селото им, за да искат нещо. Но без да се казва, е ясно – когато си тръгнат, няма кой да ги защити от другата група хора с пушки.
Когато войниците не знаят на кого могат да се доверят, атмосферата на несигурност... можеше да се усети и през екрана. Естествено, Мадс, Даниел и останалите стават все по-цинични и отчуждени от местните хора. А когато влизат в престрелка, адреналинът ги води към безжалостно унищожаване на опозицията. Петима убити талибани се смятат за отлично свършена работа. Разбира се, за унищожаване на противниковите сили те получават отличия. Ранените и убити приятели са трагедия. Цивилните жертви са печална необходимост. А зрителите можехме да се замислим – в нашите страни законът гарантира, че човекът, с когото спорим, не се кани да ни убие, но във военна зона талибаните не се съобразяват с нашите закони. Ако нямахме такива гаранции, можем да се запитаме – щяхме ли да натиснем първи спусъка? И в двата случая, ако сбъркаме, някой умира.
Както казва един от героите във филма, докато не си бил в битка, не знаеш как ще реагираш.
Режисьорът Янус Мец и операторът са живели с войниците в продължение на 6 месеца, като са били приети за част от екипа. Операторът е ходил на патрули заедно с тях, за да заснеме автентичните кадри, от които е създадена документалната драма. Филмът предизвика голяма дискусия в Дания за поведението на датските войници по време на престрелка с талибански бойци. Продуцентът Рони Фритьоф, една от най-влиятелните личности в датската филмова индустрия, присъства на прожекцията и участва в дискусията след нея. Той обясни, че целта на филма е била да покаже нещата неутрално, без да дава оценки – и е била постигната. В резултат, посочи той, “хората, които бяха за войната, заявиха, че филмът показва колко необходима е войната и как трябва да продължим да я водим. Хората, които бяха против, видяха в него доказателство, че трябва да прекратим участието си”. Като цяло, филмът е изпълнил целта си да предизвика дебат – макар че самият продуцент призна, че не е очаквал всички да видят в него доказателство за собствените си тези. Освен “Армадило”, са били заснети още 5 филма за Афганистан.
Това е първата от четирите прожекции по повод на датското председателство на Европейския съюз през първата половина на 2012 г. Като разчита на способността на датското документално кино да поражда дискусия, с тази филмова поредица посолството се надява да поощри обсъждането и да предизвика размисли по теми, важни за гражданите на ЕС, отбелязват инициаторите.
Следващите прожекции, също в "Червената къща", са на 21 февруари - "Във вечността", 20 март - "Президентът", 24 април - "Хубавият живот".