Паметната плоча за Васил Левски на стената на софийската църква „Св. Петка Самарджийска” ще бъде тържествено открита на 18 февруари, научи „Класа”. Церемонията ще се проведе в 11.00 часа сутринта, свещеници ще отслужат литургия, а актьорът Васил Банов ще рецитира „О, майко моя”. Мъжки хор ще изпълни православни песнопения. С този акт, проведен в навечерието на 19 февруари – деня, в който е обесен Апостола, възтържествува истината за гроба на Левски, отстоявана от писателя Николай Хайтов през целия му жизнен път. С този акт ще бъде изпълнено и решението на Столичния общински съвет, гласувано през пролетта на 2011-а. Общински съветници от ГЕРБ, ДСБ, БСП и независимият съветник Данчо Хаджиев предложиха унищожената по неизвестни причини плоча да бъде възстановена, а комисията по образование и култура на столичния парламент одобри тяхното предложение.

Къде е погребан най-светлият герой на България?

Паметната плоча е обвързана с разследването за гроба на Левски. Историците все още не са отговорили категорично къде е погребан Апостола. Според учебниците по история след бесилото Васил Левски е погребан в позорните гробища край София. Според народните предания обаче Апостола е препогребан от сърцати българи в църквата „Света Петка Самарджийска”. Има и писмени сведения по тази тема. Руският общественик и историк Пьотр Алабин, който през временното руско управление на България е губернатор на София, и Захари Стоянов разказват, че тялото е било препогребано.
През 30-те години редица свидетелски разкази се появяват в пресата. Една от първите известни информации е публикувана във вестник „Мир" през 1937 година. В писмото си до изданието от 5 март 1937 година Никола Станчев преразказва спомените на съвременничката на събитията - баба Мария Поппавлова, лична негова позната. „На въпроса, где е днес телото му, тя се пренесе в оная тъмна епоха, когато на такива въпроси се отговаря само при клетва, че няма да бъде предадена на турските власти. И със своята искреност и добродушие ми добави, че телото на Левски е било откопано от тогавашния клисар при днешната църква „Света Парашкева” на улица „Мария Луиза” и погребано в олтара на същата църква. Този подвиг е извършен от покойния Христо Хамбарков-Гъската, който е бил във връзка с членове на софийския революционен комитет.“
От тази вестникарска публикация започва проучването си за гроба на Левски писателят Николай Хайтов. За повече от 10 години той събира най-богатия личен архив за Левски. Хайтов приживе приема като кауза разследването и официалното признаване на гроба на Левски с една- единствена цел - да изпълни последното желание на Левски: да има гроб, където да спират българите.
В действителност гробът на Левски е открит през 1956 година при разкопките в църквата „Св. Петка" и при строителството по Ларгото на София.

Мистерията

Гробът е сниман и проучен, изготвена е скица, но снимките изчезват, след това и костите. Различни са версиите за тяхното изчезване – унищожени, хвърлени в Искъра. Група учени от БАН, които участват в проучването, застават срещу признаването на гроба. Започват нелепи спорове, които се точат десетилетия. Тридесет години след първите разисквания по предложение на акад. Николай Тодоров БАН решава на църквата да бъде поставена паметна плоча, според която по редица данни Левски е бил погребан точно в „Света Петка Самарджийска”.Тогавашният министър на културата Георги Йорданов подписва решението за слагане на паметна плоча. Ето как обяснява той решението: „Хайтов бе достигнал до убеждението, че Левски е препогребан в църквата Света Петка Самарджийска“. Липсваха категорични научни доказателства, затова помолих БАН да проведе дискусия и да даде заключение. Тогава академик Ангел Балевски предложи на това място да се постави паметен знак, че според народната памет тук е погребан Васил Левски. Аз подписах решение за тази плоча, това е акт на Министерския съвет, но защо е била премахната, ми е трудно да разбера. Решението на Министерския съвет не е отменено и плочата трябва да бъде поставена отново.”
Дойде време това да се случи. И да бъде зачетено правото на великомъченика Левски да има гроб, където да се кланят потомците. Заслужил го е! Както и народът български, за когото името на Васил Левски е било и ще си остане най-святото.