Главният диригент на Симфоничния оркестър на БНР вчера бе удостоен с голямата награда „Сирак Скитник“ 2011. Заслужено признание за големия музикант, чието име е свързано със световните успехи на най-големите наши оркестри. Емил Табаков завършва Държавната музикална академия в София със специалности дирижиране, контрабас и композиция. Ученик е на Влади Симеонов. Победител е на конкурса по дирижиране „Николай Малко“ в Копенхаген през 1977 г. Той е бил диригент на Русенската филхармония, музикален директор и диригент на „Софийски солисти“, музикален директор и диригент на Софийската филхармония и на Белградската филхармония, преди да заеме поста главен диригент на Симфоничния оркестър в Билкент – Анкара.
Произведенията на Табаков включват осем симфонии, Концерт за оркестър, Реквием за солисти хор и оркестър, Концерт за цигулка, вибрафон, маримба, камбани и смесен хор, Концерт за две флейти и оркестър, Концерт за пиано и оркестър, Концерт за виолончело и оркестър и др. Музиката на Табаков е изпълнявана в България, Германия, Португалия, САЩ, Япония, Финландия, Франция, Австрия, Мексико, Русия, Турция и др.

- Маестро, честит празник и поздравления за завоюването на голямата награда “Сирак Скитник” 2011! Сезонът е изключително успешен за радиооркестъра, но трябваше да преодолеете и някои проблеми.
- От лятото пред нас се очертаваха много трудности, когато се заговори за старта на ремонта в зала “България”, а нашите афиши вече бяха готови още през месец май. Бяхме договорили всички гостуващи диригенти, солисти. Оказа се, че ние не знаем през септември къде ще се случват концертите, и кога точно ще започне и завърши въпросният ремонт. Реновирането на концертната зала №1 на страната започна на практика със старта на концертния сезон. Това ни принуди да продаваме част от концертите си в НДК, а другата част да направим в Студио 1 на БНР. Залата вече е готова, но ние не успяхме да продаваме билетите си в нормален режим – за целия сезон, както е световната практика, а на части според циклите. Това постави в дискомфорт публиката.

- Но Студио1 е с малко места, а в НДК има само електронна акустика?
- Да, това също бяха част от обстоятелствата, в които трябваше да работим. Действително, Студио1 е перфектно за работата ни, защото ние от там излъчваме директно, но за публиката местата са наистина много малко – 180, а и хората не са свикнали да идват тук на концерти. Трябва да прибавя, че и приходите от продажба на билети е на други нива, защото цените на билетите в БНР не са съизмерими с тези за НДК или зала “България”. На практика ние бяхме на загуба. Що се отнася до НДК, там действително има липса на естествена акустика, въпреки че с добри тонрежисьори това може да се преодолее. Но все пак това не е нашата традиционна среда.

- Казусът за зала “България” се разреши. Какво успяхте да постигнете в преговорите си с МК?
- Проведохме активни разговори с министър Рашидов и отговорните фактори в министерството. Хората, които не са вътре в нашата професия, не разбраха проблема и останаха с впечатление, че музикантите се карат. Трябваше нещата да се уредят по по-елегантен начин. До спорната ситуация се стигна, защото директорът на Софийската филхармония реши, че е директор не само на музикантите, но и на зала “България” и си помисли, че може да налага условия, каквито той реши , и само в интерес на филхармонията. Това е недопустимо, а и практиката не беше такава досега. И още една подробност - ние бяхме лишени от възможността сами да продаваме билетите си, като бе поставено искане зала „България“ да продава билетите на всички състави, които имат концерти там. Убеден съм, че монополът не е в интерес на конкуренцията. Зала „България“ е на цялата държава, а МК по презумпция се грижи за цялата култура на нацията, а не само за един институт. Радвам се, че се намесиха доста навременно и проблемът се тушира. Направи се и крачка на компромис по отношение на цените за наеми на постоянните оркестри, които ще бъдат през цялата година там на сцената.

- Маестро, но не е ли логично, именно в условия на финансова стагнация, държавата да преферира именно националните формации в тяхната дейност?
- Да, тази логика е правилна. И аз трябва да ви кажа, че това разбиране го има от страна на министър Рашидов, което той изрази в нашите разговори. Тези дни предстои да сключим рамков договор с МК за гостуванията ни в зала “България”. Радвам се за подкрепата и вярното решение, което идва след намесата на принципала. Защото държавните арт институции, които се субсидират от държавата и имат функции и отговорности, трябва да усещат подкрепата и грижата на държавата. Всички имат място в културния живот на страната, още повече че има фондации, които предпочитат да предоставят помощ на частните формации. Мисля, че начинът, отношението и условията трябва да бъдат съобразени със статута, функциите, стратегията и спецификата на съставите.

- Симфоничният оркестър на БНР под вашата палка е в творчески възход. Кое е най-важното за успеха - майсторството на музикантите, програмирането, умелият мениджмънт, личността на музикалния директор?
- Най-важното е правилната всекидневна работа, която включва всички тези компоненти. Ключово е правилното програмиране с перспектива напред, с поглед за бъдещето. Този, който прави програмата, трябва да има познания и представа как репертоарът ще доведе до изграждането на самия оркестър. Защото професионалното израстване на оркестъра е в ръцете на главния диригент. Ансамбъл се постига само с работа, като в основата на екипността в музиката е мисленето по един и същ начин и в една посока. Възходът на оркестъра допринася и за израстването на публиката. Музикалната стратегия е изключително важна.

- Кое е водещо от мениджърска гледна точка за радиооркестъра?
- Доста е трудно в наше време, особено в бюджетните състави. Ние възможност за допълнителни възнаграждения почти нямаме. Преди имахме много повече покани и за турнета в чужбина. Но светът се промени, технологията бързо влезе във всички области. Субсидирането на държавните оркестри не е достатъчно и това е голям бич. Много хора са отчаяни и това пречи на пряката музикантска работа заради ниските заплати. Битката за оцеляването пречи на музикантите да останат само в света на музиката и съвършенството. От друга страна - парите не са всичко! Иска ми се да се открояват повече значимите постижения, да се посочват бляскавите успехи, да се адмирират на висок глас. Не мисля, че оценката е съизмерима само с парите, които получаваш. Важно е да получиш обратно позитивна енергия, която си дал. Това те зарежда, за да продължиш напред.

- Кои са златните тайни, които трябва да разбули големият диригент, за да получи световно признание ?
- Винаги има тайни за разгадаване по пътя към съвършенството. С практиката, а и работата с различни музиканти, човек се обогатява. Много тънкости се усвояват и научават. Един музикант не може да е равностоен във всички жанрове. Това е въпрос на чувствителност и усещане, афинитет, сензитивност. Разбира се, по отношение на овладяването на мануалната техника – за това трябва време. Диригентът трябва да може да показва на оркестъра онова, което иска да бъде постигнато. Ключът е в ръцете на диригента. Това е въпрос на собствен почерк и натрупване и най-вече въпрос на талант.

- Какво се пожелавате навръх празника?
- Бих искал да благодаря на цялото ръководство на радиото, което има изключително разбиране към дейността ни и ни подкрепя. За щастие в музикалната ни дирекция всички състави вървят успешно напред. Благодаря и на колегите за тяхната работа и отдаденост. Резултатите се виждат. Духът на музикантите наистина градира. От днес ще имаме и нов диригент на хора, който ще наследи Методи Метакиев. Пожелавам „На добър час!“ на Драгомир Йосифов, който встъпва в длъжност.

- Ще влязат ли повече млади хора на класически концерт?
- Преди имаше тенденция да се правят образователни концерти, което е някак преднамерено. Сега, обикаляйки по света, виждам все повече млади хора масирано да идват на генералните репетиции. Смятам, че е важно е да подготвяме младите към онова, което ще видят и чуят, за да ги заразим с любопитство и да отворим сетивата им към класическата музика.

- За какво мечтае маестро Емил Табаков?
- Има още много неща, които искам да дирижирам – опера, симфонична музика. Наслаждавам се на двата месеца през лятото, когато се отдавам само на композиране.